Преди одобряването през 1958 г. на сега действащия закон за проституцията в Италия нейното упражняване е било разрешено в регламентирани с тази цел заведения.

С приемането на закона, станал известен с името "Мерлин", на името на италианската сенаторка социалистка - негова инициаторка, проституцията се забранява. Тя е разрешена само ако е индивидуална, а не в организиран вид. Законът не предвижда плащането на данъци в тази сфера. Наказва се само експлоатирането на проституцията със затвор от 2 до 6 г. - както икономическо, така и под формата на насилие, заплахи или измама, които са утежняващи вината обстоятелства. Наказва се и подпомагането на проституцията, както и вербуването, улесняването или подтикването към нея. С т.нар. закон "Мерлин" се забранява съществуването на домове за секс, с което на практика се премахва и всяка форма на регистрирането на жените както пред данъчните, така и пред медицинските власти.

Проституцията в момента нито е регламентирана, нито се защитава от държавата.
Последните новости в сферата на проституцията са свързани с упражняването й от малолетни. Законът за нелегалната имиграция пък е този, който третира организаторите на нелегален трафик на жени с цел експлоатирането им като проститутки. В момента се предвижда и издаването на специални разрешения за престой в Италия на онези чужденци, които съдействат за разкриването на дейността на нелегални организации за трафик на проститутки.

В историята на Италия обаче упражняването на проституцията е било регламентирано още от античността. През XV в. например е било издавано разрешение за отварянето на обществени "лупанари". Т.нар. домове на толерантността са съществували и в Папската държава. По времето на Кралство Сардиния пък е имало държавна проституция по хигиенни причини - тя е следвала френския модел и е съществувала по маршрутите на Наполеоновата войска. С обединението на Италия закон от 1860 г. разрешава тази практика за цялата страна.

Италианската държава дори се ангажира да фиксира твърди цени за сексуслугите според категорията на бордея и инфлацията. Истински консенсус сред населението постига тогавашният вътрешен министър Джовани Никотера, който през 1891 г. намалява наполовина цената на обикновен секссеанс в бордей от трета категория.

Допълнителни отстъпки пък се предвиждат за войници и подофицери. Няколко години преди това друг министър със специален указ дори постановява, че продължителността на един сеанс трябва да бъде 20 минути. По времето на фашизма проституцията се ограничава от редица мерки, а жриците се регистрират от органите за сигурност и се подлагат на специални медицински прегледи. И след Втората световна война общественото мнение е благосклонно спрямо легализираната проституция - както по хигиенни причини, така и заради необходимостта проститутките да се отделят от другите момичета, чието бъдеще е бракът и майчинството.

Франция наказва привличането на клиенти
Във Франция проституцията е с доста специфичен законодателен статут. От една страна, проституирането на пълнолетни не е забранено, от друга, законът наказва много строго както сводничеството, така и търсенето и привличането на клиенти, независимо дали то е активно, или пасивно.

Със закон от 1946 г. във Франция е отменен режимът на регламентираната проституция и са затворени всички публични домове. Днес дори наемането на квартира с цел проституция попада под ударите на правосъдието, защото такъв наказателен член съществува по отношение на сводниците. Във Франция е забранена проституцията на непълнолетни и други уязвими лица (имат се предвид хора с физически или психически проблеми, влючително и бременни жени).

Търсенето и привличането на клиенти се наказва със закон, приет през март 2003 г. В него се посочва, че "ако дори чрез пасивно поведение прибягваш публично към привличане на друг човек с цел да го накараш да влезе в сексуални отношения срещу заплащане или обещание за заплащане, това се наказва с два месеца затвор и глоба от 3750 евро."

Законът е строг както към активното, така и към пасивното привличане на клиенти. Активното е, когато проститутката направо ги заговаря. Като пасивно се определя възприемането на поведение, което подсказва, че жената е проститутка. При арест полицаите се опират на 4 критерия - час, място, облекло и поведение.

Сводничеството или експлоатацията на проститутките от трети лица във Франция е тежко престъпление. Това включва не само да печелиш пари от проституирането на други, но също и да "подпомагаш дейността на проститутките". Още по-утежняващо обстоятелство е, когато жена е принуждавана под натиск да проституира. Сводничеството според френските закони се наказва със 7 години затвор и 150 000 евро глоба.

През 2011 г. френският парламент прие резолюция, насърчаваща наказателно преследване на клиентите на проститутките, но това предизвика бурни дебати и до промяна на законодателството не се стигна. Наказват се обаче хората, ползващи сексуслугите на непълнолетни и уязвими лица. Що се отнася до проституцията с малолетни, там дори не е нужно да има сексуален акт, самият факт да търсиш или предлагаш секс на малолетни праща в затвора до 7 г. според обстоятелствата на престъплението.

Независимите проститутки в Париж, които работят в гората Винсен, са срещу наказание за клиентите и настояват да се отмени преследването на пасивното търсене на клиенти. За сметка на това те настояват за по-строги мерки срещу мрежите на трафикантите на хора и сводниците. Искат проституцията да бъде обявена за професия.

Няма точна статистика за броя на проститутките във Франция. Според някои те са 20 000, но тази цифра според редица асоциации е твърде занижена. Известно е, че някои френски градове като Ница, Тулуза, Марсилия, Бордо, Лион, Страсбург и др. имат голям проблем с проституцията от Източна Европа, включително от България. /24chasa.bg