– Точният произход на лимона все още е неизвестен, но според някои твърдения се счита, че за първи път се появява в Асам (регион в североизточна Индия).

– Първото споменаване на лимони в литературата е в арабски източници, които описват дървото като земеделска култура. Постепенно между 1000 и 1150 година лимоните се разпространяват широко в арабския свят и средиземноморието.

– Счита се, че първия произход на името на плода се черпи от арабския „леймун“ и от персийския „лимун“, което е общ термин за цитрусови плодове.

– Геномно изследване на плода показва, че той е хибрид между бергамот и цитрон.

– Лимоните навлизат в Европа през 1 век в Италия и по-скоро Римската империя, но в началото не са били култивирани и широко използвани.

– Първото по-мащабно култивиране на лимони в Европа започва в Генуа през средата на 15-и век.

– В южна и югоизточна Азия, лимона е използван като антисептично средство и антидот на редица отрови.

– Най-популярни и основни са двата вида кисели лимони „Еврека“ и „Лисбон“, но съществуват и други видове, които са сладки на вкус. Такъв пример е лимонът „Майер“ /китайски лимон/, хибрид между лимон и мандарина.

– Средно един лимон съдържа три супени лъжици сок.

– Ако изяждате по един лимон на ден, ще получите пълният дневен прием на витамин С! Разбира се, това означава, че трябва да се яде цял лимон, а не само сока! Витамин С помага за стимулиране на имунната система и намалява риска от настинки и редица други заболявания!

– Плодовете на лимона, както и кората му намират широко приложение в кулинарията по целия свят, и по-специално в сладкарството. Използват се като съставка при много кремове и сладкиши. Сокът на лимона съдържа между 5 и 6 % лимонена киселина, придаваща силен кисел вкус и специфичен аромат, ценен при приготовлението на освежаващи напитки или като подправка на редица ястия.

– Най-тежкият лимон в света е измерен на 8 януари 2003 г., тежи 5.265 кг. и е отгледан от израелеца Аарон Шемоел.