Още от началото на 90-те години Едуард Нортън се утвърждава като един от най-уважаваните актьори в Холивуд. Известен с впечатляващия си диапазон и способността си да се превъплъщава в напълно различни образи, Нортън винаги е предпочитал да държи личния си живот далеч от светлините на прожекторите.

Роден и израснал в Мериленд, той проявява интерес към актьорството още от ранна възраст. През 1991 г. Нортън завършва Йейлския университет, а малко след това се мести в Ню Йорк, където започва да преследва мечтата си за кариера в киното.

През 1995 г. звездата на Нортън вече е във възход. Той се присъединява към актьорския състав на "Народът срещу Лари Флинт", където си партнира с Уди Харелсън и Кортни Лав, а малко по-късно идва и ролята, която ще се превърне в големия му пробив.

Същата година Нортън участва и в музикалната комедия на Уди Алън "Всеки казва "Обичам те", където си партнира с Дрю Баримор. Двамата са заснети заедно на снимачната площадка на филма. След общото им участие Нортън и Дрю Баримор за кратко са свързвани романтично. По това време актьорът има връзка и с Кортни Лав, с която често се разделят и събират до 1998 г., когато окончателно приключват връзката си.

Само година след големия си пробив Нортън получава "Златен глобус" за най-добър поддържащ актьор за ролята си в "Първичен страх". Отличието идва още в началото на филмовата му кариера и го превръща в едно от най-обещаващите имена в Холивуд. А след този впечатляващ старт актьорът продължава да доказва, че е готов да стигне докрай за всяка своя роля.

В "Американска история X" той претърпява сериозна физическа трансформация, за да се превъплъти в Дерек Виняр - неонацист и бивш затворник, чийто образ остава един от най-запомнящите се в кариерата му.

Краят на 90-те се оказват особено важни за кариерата на Нортън. През 1999 г. той се появява заедно с Брад Пит в "Боен клуб" - филм, който първоначално не се превръща в очаквания финансов хит, но с годините придобива култов статут.

След успехите си като актьор Нортън решава да опита силите си и като режисьор. През 2000 г. той режисира и участва в "Изкушението", където си партнира с Бен Стилър и Джена Елфман. Нортън никога не крие интереса си към режисурата и киното отвъд актьорската игра. Сред режисьорите, които посочва като свои големи вдъхновители, са Мартин Скорсезе, Спайк Лий и Терънс Малик.

Докато професионално продължава да разширява границите си и да търси нови предизвикателства, личният му живот също започва да привлича все по-голямо внимание.

В края на 90-те Едуард Нортън започва връзка със Салма Хайек, с която се запознава благодарение на общ хиропрактик. Любовта им привлича вниманието на Холивуд и двамата често са сред най-обсъжданите звездни двойки по онова време.

Нортън продължава да избира разнообразни и предизвикателни роли. През 2002 г. той работи със Спайк Лий по драмата "25-ият час", базирана на едноименния роман на Дейвид Бениоф. Във филма актьорът влиза в ролята на осъден наркодилър, а сред партньорите му са Филип Сиймур Хофман и Бари Пепър.

Същият период се оказва особено натоварен и успешен за Нортън. Той се появява и във "Фрида", посветен на живота на мексиканската художничка Фрида Кало, в чиято главна роля е тогавашната му приятелка Салма Хайек. Двамата често се появяват заедно на публични събития, включително около премиерата на филма и на тази на "Червеният дракон".

До този момент Нортън вече е натрупал впечатляваща филмография, като само за шест години участва в 11 филма. През 2003 г. той и Хайек преминават ръка за ръка по червения килим на 75-ата церемония по връчването на наградите "Оскар" - една от последните им големи публични появи като двойка.

По-късно същата година двамата се разделят след няколко години заедно. Въпреки края на романтичната им връзка Нортън и Хайек запазват добри отношения и остават приятели.

През 2003 г. Нортън разширява още повече ролята си във филмовата индустрия и основава собствената си продуцентска компания Class 5 Films. От този момент нататък той постепенно започва да се утвърждава не само като актьор, но и като продуцент, сценарист и човек, който активно участва в създаването на филмите си.

Покрай професионалните си ангажименти Нортън намира време и за любимия си спорт. През 2004 г. като запален фен на "Лос Анджелис Лейкърс" той присъства на мач от плейофите на НБА в "Стейпълс Център", където отборът се изправя срещу "Сан Антонио Спърс".

Същата година актьорът посещава и филмовия фестивал "Сънданс" в Парк Сити, Юта, където представя филма си Dirty Work.

Извън снимачната площадка Едуард Нортън постепенно насочва вниманието си и към каузи, свързани с опазването на околната среда. През 2006 г. той се включва в управлението на проекта "Хай Лайн" в Ню Йорк - инициативата, която превръща стара железопътна линия в един от най-популярните обществени паркове в града. Актьорът дори участва в пресконференция заедно с тогавашния кмет Майкъл Блумбърг, на която е обявено финансиране от 43,25 милиона долара за проекта.

В същото време Нортън продължава активно да работи и в киното. За ролята си в "Гордост и слава" той предприема и видима промяна във външния си вид, появявайки се с много по-къса прическа. 

Интересът му към екологичните теми обаче остава постоянен. През 2008 г. той се явява пред Комитета по енергийна независимост и глобално затопляне към Камарата на представителите на САЩ, за да говори за устойчивото строителство и инициативата Building Green, Saving Green.

Същата година актьорът се впуска и в съвсем различен филмов свят, а именно този на супергероите. Нортън поема главната роля в "Невероятният Хълк", превъплъщавайки се в Брус Банър и партнирайки си с Лив Тайлър. Проектът се нарежда сред най-мащабните филми в кариерата му дотогава и добавя още едно неочаквано амплоа към вече разнообразния му професионален път.

Докато кариерата му продължава да се развива, Едуард Нортън остава последователен в желанието си да пази личния си живот далеч от публичното внимание. След раздялата си със Салма Хайек той започва връзка с филмовата продуцентка Шона Робъртсън, позната с работата си по комедията "40-годишният девственик". Двамата започват да се появяват заедно около 2007 г., но предпочитат да не превръщат отношенията си в тема за медиите.

През следващите години Нортън продължава да се утвърждава и като един от любимите актьори на Уес Андерсън. През 2012 г. той се присъединява към звездния състав на "В царството на пълнолунието", където си партнира с Брус Уилис и Тилда Суинтън. Работата с режисьора поставя началото на още няколко съвместни проекта и две години по-късно Нортън отново се появява във филм на Андерсън - "Гранд Будапеща Хотел".

Между тези професионални успехи актьорът прави и важна крачка в личния си живот. Нортън и Шона Робъртсън се сгодяват през 2011 г., а по-късно сключват брак с малка церемония. През 2013 г. двамата посрещат и първото си дете. Както и през цялата си кариера, Нортън предпочита да не споделя подробности за семейството си и рядко говори публично за личния си живот.

През 2014 г. той и Шона се появяват заедно на премиерата на "Гранд Будапеща Хотел", където актьорът отново работи с Уес Андерсън. 

Същата година Нортън показва и друга страна от характера си, когато по време на благотворително събитие се включва в тенис мач по двойки с професионалиста Новак Джокович.

Година по-късно актьорът отново демонстрира комедийния си талант, като става част от специалното 40-годишно издание на Saturday Night Live. 

2015 г. се оказва особено успешна за Нортън и в професионален план. Филмът "Бърдмен", в който той си партнира с Майкъл Кийтън, Ема Стоун и Наоми Уотс, печели редица отличия, включително няколко награди на Гилдията на филмовите актьори.

Участието му в "Бърдмен" носи на Нортън и третата му номинация за "Оскар". Този път за най-добър поддържащ актьор. Така повече от десетилетие след първата си номинация той отново се оказва сред най-сериозните претенденти за престижното отличие.

През 2016 г. Нортън застава пред камерите заедно с Кийра Найтли за снимките на "Второстепенна красота" в Лос Анджелис. В драмата участват още Уил Смит и Кейт Уинслет, а филмът събира впечатляващ актьорски състав около история за любовта, загубата и човешките взаимоотношения.

Междувременно Нортън продължава активно да работи и за каузи, свързани с опазването на околната среда. През 2018 г. той отново се появява заедно с Майкъл Блумбърг на събитие на Bloomberg Philanthropies. Същата година актьорът показва и че не приема прекалено насериозно холивудския си образ. Той се появява на Roast of Bruce Willis на Comedy Central, където се включва в традицията на вечерта с няколко шеговити реплики по адрес на своя бивш колега.

Тогава Нортън се връща и към режисурата. Почти две десетилетия след дебюта си зад камерата той се заема с амбициозния проект "Убийство в Бруклин". Освен че режисира филма, Нортън адаптира сценария и изпълнява главната роля. Проектът е особено личен за него и отнема години, докато стигне до големия екран

През 2019 г. Нортън вече води далеч по-спокоен и уединен живот извън Холивуд. Той е женен за Шона Робъртсън от шест години, а двамата отглеждат сина си Атлас. Далеч от шумните светски събития и постоянния интерес към личния му живот, актьорът продължава да се концентрира върху киното и проектите, които сам избира.

След "Убийство в Бруклин" Нортън не изчезва от киното, но започва да се появява по-рядко на големия екран. През 2021 г. той отново работи с Уес Андерсън във "Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън", а през 2022 г. се присъединява към звездния състав на "Вади ножовете 2".

През 2023 г. Нортън отново застава пред камерата на Уес Андерсън в "Астероид Сити". Така актьорът продължава да избира проекти, които му позволяват да работи с едни от най-разпознаваемите режисьори в съвременното кино, вместо да преследва непременно най-големите холивудски продукции.

През 2024 г. Нортън поема още едно запомнящо се предизвикателство с "Напълно непознат". В биографичния филм за младия Боб Дилън Нортън се превъплъщава в легендата Пийт Сийгър.

Интересното е, че години след избора на Нортън за ролята неговият колега Матю Рис разказва, че самият той е бил сред актьорите, които се борят за образа на Сийгър. Когато разбира, че ролята е отишла при Нортън, първоначално е разочарован, но по-късно признава, че отказът дори му връща усещането за амбиция и желание отново да се доказва.

През 2026 г. Нортън отново се оказва в центъра на вниманието с The Invite на Оливия Уайлд. Филмът, в който участват Сет Роугън и Пенелопе Крус, разглежда с черен хумор кризите в дългогодишните връзки, интимността и постепенното отчуждение между партньорите.