Иска ви се 2021 г. да беше по-добра? Същото се отнася и за Facebook. Компанията отдавна е под прицела на политици, медийни наблюдатели и защитници на правата на потребителите. Но чак през 2021 г. започна да се усеща, че вълната срещу нея се надигне, пише Ars Technica.

Макар че Facebook често се забъркваше в големи скандали и в миналото — от Cambridge Analytica до геноцида в Мианмар — тазгодишната поредица от грешки и разкрития докараха компанията до ръба, а репутацията до точка, от която връщане няма.

За Facebook проблемите започнаха малко след началото на новата година. На 6 януари компанията бе намесена в скандала покрай атаката срещу Капитолия — и Facebook, и Instagram изиграха ключова роля в радикализирането на потребителите, които по-късно се присъединиха към метежа. И докато през ноември 2020 г. компанията бързо пресече групата "Stop the Steal", която опита да подкопае доверието в изборния процес в страната, през януари тя позволи на радикализираните групи да продължат съществуването си на платформите за период от два месеца.

Каквито и анализи да предизвика трагичната ситуация, те не донесоха смислен резултат. През март Facebook бе хваната, че генерира автоматично страници на расистки организации.

До лятото компанията започна и да усеща ефектите от новите ограничения, които Apple наложи в iOS 14.5 и които намалиха възможността на Facebook да следи потребителите в интернет пространството. Загубите са в размер на милиарди.

През септември акционери заведоха дело, според което компанията нарочно е надплатила глоба на стойност $5 млрд. към Федералната търговска комисия. Последната обмисляше да търси отговорност на главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг за скандала с Cambridge Analytica, но глобата сложи край на казуса. Според акционерите Facebook е трябвало да плати само $105 млн.

Но това дело бе нищо в сравнение с разкритията, които се появиха по-късно.

The Wall Street Journal публикува няколко статии въз основа на вътрешни документи. Експозетата разкриха как за 5,8 млн. VIP лица правилата не важат; както и че в Instagram добре са знаели са вредните ефекти на платформата върху здравето на тийнейджърите, особено на момичетата. В тях се посочваше и как Facebook не е предотвратила трафик на хора и насилие на етническа основа.

На 3 октомври стана ясно, че Франсис Хауген, доскорошен продуктов мениджър във Facebook, е изпратила документите до вестника — както и до Конгреса и Комисията за ценните книжа и борсите. След дебюта и в 60 Minutes, тя говори и пред Конгреса, и пред Европейския парламент. След всяко нейно изявление политическите призиви за регулации ставаха все по-силни.

Facebook загуби възможността да контролира разговора и бе ясно, че компанията се нуждае от нещо, с което да отклони вниманието от грозните скандали. Предходните месеци Зукърбърг говореше често за метавселената — виртуална среда, в която хората ще си бъбрят, ще играят игри, ще се срещат и ще харчат пари (разбира се) — именно това бляскаво ново нещо, което лидерите подхвърлят, когато нещата тръгнат на зле.

Но метавселената ще отнеме години, а проблемите на Facebook растат. И след няколко месеца на постоянни разкрития Зукърбърг реши да смени името на компанията на Meta.

Решението не бе изненада, но таймингът не бе очакван. Самата компания изглеждаше неподготвена за промяната, а инвеститорите спекулираха, че тя се дължи на разкритията на Хауген. И наистина, до ден-днешен, контактът с медиите идва от адреси, завършващи на @fb.com. Промяната на тикера на компанията също все още не е факт.

Дали Meta ще спаси репутацията на компанията? Рано е да кажем. Когато компаниите достигнат подобен размер, те обичайно живеят много дълго. Как точно обаче, ще зависи от Зукърбърг./money.bg