През 1959 г. в замръзналите гори на Урал се разиграва трагедия, която от десетилетия предизвиква недоумение у експертите и вълнува въображението им.

Деветима опитни туристи се отправят на предизвикателна експедиция, чиято цел е да достигнат Гора Отортен. Дни след началото на пътуването им нещо ужасно се обърква по склоновете на Холат Сяхл, зловещо известен като "Планината на смъртта". Седмици по-късно безжизнените им тела са открити при зловещи и озадачаващи обстоятелства, което поставя началото на една от най-дълготрайните загадки в историята.

Когато спасителите стигнали до мястото, те открили палатката на туристите странно разрязана отвътре. Следите водели надалеч в снега, някои от тях били направени от боси крака или от хора, носещи само чорапи. Телата били разпръснати: две от тях били намерени близо до кедрово дърво, едва облечени и обгорени, една от жертвите била с прегризан пръст.. Други трима били намерени по-близо до палатката, замръзнали по средата на крачката си, сякаш се опитвали да се върнат в лагера.

Месеци по-късно още четирима са открити под метри сняг в овраг. Последната група имала ужасяващи наранявания: черепни и гръдни травми, достатъчно тежки, за да съперничат с такива от автомобилна или дори самолетна катастрофа, един бил без език, а други без очи. Липсата на подходящо облекло и обувки сред туристите засилва мистерията - защо толкова опитни планинари са избягали в студената пустош толкова неподготвени?

Тези подробности разразяват буря от спекулации. Някои теории сочат извънземна активност, като се позовават на странни светлини в небето през онази нощ. Други предполагат тайни военни тестове, подхранвани от откритата радиация по дрехите на туристите. Други обяснения включват атаки на Йети или психологически срив, предизвикан от инфразвук - нискочестотни вълни, способни да предизвикат паника. И все пак нито едно обяснение не дава яснота за комбинацията от липсващи части от тялото, странни наранявания и необяснимо поведение на туристите.

Сред многобройните теории, разглеждани през десетилетията, една се откроява като правдоподобна, макар и непълна: лавина. Критиците й твърдят, че на мястото липсват признаци на типична лавинна дейност. Склонът е твърде полегат и не е имало ясно изразени отломки или счупвания на короната - отличителни признаци за свличане на сняг по склона. Освен това тежките наранявания на туристите не отговарят на обичайните за лавините, които обикновено включват задушаване или леки травми.

Изследователите професор Александър Пузрин и Йохан Гауме се справят с тези противоречия чрез нов подход. Използвайки усъвършенствано моделиране и симулации, те предполагат, че трагедията е причинена от рядко явление: лавина от забавени плочи. Техният труд, публикуван в Communications Earth & Environment, се занимава с механиката на това как туристите по невнимание са създали предпоставки за собственото си бедствие.

Изследователите започват с проучване на решението на групата да разпъне палатката си на изрязан участък от склона. Вероятно са вярвали, че така ще се предпазят от силните ветрове - обичайна тактика при планинарството. Въпреки това разрязването на снега е отслабило основния слой, което е създало възможност за нестабилност. Пузрин и Гауме показват, че това само по себе си не би предизвикало лавината. Вместо това решаваща роля са изиграли катабатичните ветрове - силни, студени ветрове, характерни за планинските райони. Тези ветрове са пренесли допълнителен сняг на склона над палатката, като постепенно са увеличили тежестта на и без това несигурното съоръжение.

Използвайки данни за триенето на снега и релефа, изследователите демонстрират как това бавно натрупване е довело до трагедията. Вероятно се е образувала пукнатина в най-долния слой сняг, която се е разпространявала в продължение на няколко часа и в крайна сметка е освободила компактна плоча директно върху палатката. Симулациите им разкриват, че този вид лавина от малки плочи може да остави не толкова видими следи след себе си, което обяснява защо спасителите не са наблюдавали класически лавинни маркери.

За да обосноват необичайните наранявания, Пузрин и Гауме провеждат биомеханични симулации, като анализират въздействието на снежна плоча върху човешкото тяло. Те откриват, че дори малка плоча, движеща се със скорост от само няколко метра в секунда, може да генерира достатъчно сила, за да причини наблюдаваните при туристите наранявания на гръдния кош и черепа. Симулациите отчитат и разположението на телата в палатката, където те били заклещени между уплътнения сняг и твърдата земя под него.

Резултатите от проучването съвпадат изключително добре със съдебномедицинските доклади и метеорологичните данни от нощта на инцидента. Предполагаемото време, необходимо за натрупване на снега, съвпада с известната хронология на събитията, а нараняванията, моделирани в симулациите, съответстват на тези, документирани по време на аутопсиите. Освен това динамиката на този специфичен вид лавина - различна от обичайно представяните по-големи, бързо движещи се лавини - обяснява защо мястото е изглеждало непокътнато.

Въпреки че тези изследвания хвърлят светлина върху физическите механизми, които стоят зад трагедията, някои въпроси остават без отговор. Например, радиацията, открита по някои от дрехите, може да е свързана с материалите, които туристите са носили, а не със самия инцидент. И докато светещите светлини в небето вероятно не са били свързани с ракетни тестове, трескавото бягство на групата в мразовитата пустиня и последвалата загуба на части от тялото все още остават предмет на дискусия.

Изследователите предполагат, че задвижваното от вятъра натрупване на сняг над палатката, отбелязано като поток Q, е допринесло за закъснялата лавина от плочи, която може да е причинила трагедията

Снимка: nature.com

Това, което изследването окончателно предлага, е научно обяснение на основната загадка: как такава странна поредица от събития може да се дължи на средата и избора на туристите. Теорията за забавената лавина от плочи не само примирява противоречивите доказателства, но и показва как привидно незначителни решения могат да имат катастрофални последици в екстремни условия.

Снимка: iStock by Getty Images

В продължение на повече от 65 години инцидентът в Дятловския проход е обвит в спекулации. Благодарение на работата на Пузрин и Гауме сме по-близо от всякога до разбирането на това, което се е случило на онзи замръзнал склон - една ужасяваща загадка, чиито отговори все още са заровени под снега.

Няколко версии, много въпросителни

Една от първите предполага нападение от местната сибирска народност Манси, която защитавала свещените си територии. Тази теория бързо е отхвърлена поради липсата на следи или оръжия и мирния характер на племето.

Най-фантастичната версия предполага извънземна атака, базираща се на доклади за летящи сфери в района по същото време. Друг екип, намиращ се на около 50 километра на юг, докладва, че е видял оранжеви сфери на небето. Има спорове и относно последната снимка на един от скиорите - дали изобразява небесен обект или е просто случайно направена в палатката.

Тези разнообразни теории продължават да предизвикват въображението и да провокират учени и изследователи по целия свят, а една от версиите през годините става все по-любопитна за учените - военен експеримент.

Юри Юдин, единственият оцелял от групата, твърди, че приятелите му са станали жертва на инцидент в секретен военен тест. Той споделя, че е видял вещи, свързани с военна дейност, които не принадлежат на групата, и твърди, че разследването е започнало още преди спасителните екипи да се появят на терен, както и че знае, че органите на приятелите му са изпратени в специални кутии за изследване, но това не е отразено в никой документ.

Твърди се, че в района са намерени метални отломки, макар разследващите да не са открили следи от експлозия.

Друга теория предполага отклонение на балистична ракета, която е довела до експлозия в близост до палатката на групата, причинявайки тежки наранявания.

Не липсват и по-фантастични хипотези, включително нападение от митично същество като сибирския снежен човек. Според местни легенди съществува човекоподобно същество с огромна сила, за което дори се твърди, че е било уловено с фотоапарат в района.

Има и още предположения - нападение от избягали затворници или спор и пиянски скандал между членовете на експедицията.

Снимка: iStock by Getty Images

Инцидентите с избягали затворници в Сибир, които ограбват или атакуват хора в горите, не са рядкост. Но липсата на директни доказателства за подобни нападения в този период или откраднати вещи от жертвите създават неяснота.  

Въпреки че в палатката е намерен алкохол, няма видимо напрежение сред групата преди инцидента, което да предположи насилие. 

В друга версия се предполага, че в палатката е станала авария с печката. Възможно е след като са сготвили храната си, вечеряли са и са заспали, жарта в печката да се е разгоряла или пък коминът да е паднал от силен вятър и палатката мигновено да се е напълнила с гъст задушаващ дим. В паниката групата е разкъсала палатката.

Това обяснява защо не са имали време да се обуят и облекат изцяло. След като лагера им е бил разрушен са тръгнали да търсят убежище.

Предполага се, че някои от тях, в отчаяние, са се върнали към палатката, но са загинали поради екстремни климатични условия или възможна лавина. Тежките наранявания биха могли да са резултат от естествени сили, а не от насилие.

Намереното тяло на Дубинина (езикът й е изтръгнат) показва признаци на разложение, които може да са причинени от продължителен престой във влажна среда. Хипотермията, последвана от екстремни впоследствие температури, вероятно е въздействала и върху психическото състояние на  групата, предизвиквайки халюцинации и нерационално поведение, довеждайки до трагичната развръзка.

Мистерията около смъртта на групата остава неразрешена, въпреки появата на нова хипотеза, която предлага възможни обяснения на странните обстоятелства. Липсата на конкретни доказателства прави разгадаването на събитията крайно предизвикателно, оставяйки случая отворен за спекулации и интерпретации. Съдбата на деветимата и причините зад трагичната им участ вероятно ще останат завинаги забулени в тайна.