"Никога не мисля за възрастта си", казва Джейн Сиймор пред Telegraph. "Поне не, докато някой не ме попита какво ще правя за 75-ия си рожден ден." Тя е толкова енергична и уравновесена - както умствено, така и физически - че е трудно да се повярва, че момичето на Бонд, превърнало се в кралица на минисериалите, е на такава достолепна възраст.

Сиймор подозира, че младежката ѝ енергия се дължи на това, че прекарва много време сред представители на по-младите поколения. "Четирите ми деца, внуците ми; продължавам да забравям, че са по-млади, защото не съм се отказала от живота", казва тя. "Не съм спряла да раста. Не съм спряла да преживявам света, да бъда част от него. Не съм спряла да уча нови неща и да променям мнението си. Мисля, че когато имаш цел, живеейки в настоящия момент, не остаряваш психически."

През последните години Джейн се изявява в криминалния сериал "Хари Уайлд", в който играе ролята на пенсионираната професорка по английска литература Хариет, която се съюзява с 16-годишния ученик Фъргюс, за да разреши серия от необичайни убийства в Дъблин.

Сиймор - която позира за Playboy на 67 години, за да вдъхнови други по-възрастни жени - вярва, че героинята й може да бъде "малък лъч светлина" за нейните връстници. "Защото хората на моята възраст се отказват." Като отказва да забави темпото, водейки активен сексуален живот и отпивайки "вероятно твърде много" червено вино - тя подозира, че "Хари е от типа героиня, за която мисля, че много жени фантазират, когато са в началото на 70-те си години. Тя използва своята магия, за да се измъкне. Разкрива престъпления. Търси романтика..." И Сиймор се свързва с това. "Харесва ми, че съм в период от живота си, в който съм много по-добра като актриса и като човек. Грижа се, но не прекалено."

Сиймор има четирима бивши съпрузи (двама британци, след това двама американци), за които да разкаже в предстоящата си автобиография. Тя беше омъжена за Майкъл Атънбъро (син на Ричард) от 1971 до 1973 г., за Джефри Планър от 1977 до 1978 г., Дейвид Флин (с когото има две деца) от 1981 до 1992 г. и Джеймс Кийч (с когото има близнаци) от 1993 до 2015 г. Тя остава в добри отношения с всички и дори се свързва с някои от тях по Zoom, за да чуе гледната им точка за отношенията и браковете им, за които тепърва ще разкаже. "И в двата случая беше любовен празник. Беше нещо от сорта на: "О, да, затова се събрахме. Боже мой, нямахме ли късмет, че се имахме един друг в живота си през цялото време, в което го имахме?", вместо: "Какво се обърка?", разказва тя. "Беше много забавно. И в двата случая първото нещо, което казаха, беше: "Само за да е съвсем ясно, всичко е по моя вина."

Въпреки че се мести в САЩ през 1976 г., английската актриса е запазила акцента си. Родена като Джойс Пенелопе Вилхелмина Франкенберг ("Само една братовчедка все още ме нарича Джойс, дори родителите ми ме наричаха Джейн, след като избрах сценичното си име") в Хилингдън, тогава Мидълсекс, през 1951 г., тя е дъщеря на изтъкнат гинеколог и доброволец на холандския протестантски Червен кръст.

„Никога не мисля за възрастта си“, казва Джейн СийморСнимка: Официален профил в Instagram

Нейният любящ и обичащ литературата баща е бил решен да образова момичетата си - тя има две по-малки сестри, Сали и Ан - в света на живота и смъртта на медицината от ранна възраст. "Израснах в болници, това беше моята зона на комфорт", казва актрисата. "Работих със сестрите си в болницата в Хилингдън като помощна медицинска сестра от времето, когато бяхме на около четири години. Преди Johnson & Johnson да произведе памучни топчета, ние ги късахме и ги правехме."

От 10-годишна възраст тя наблюдава операции на живо, заедно с баща си. "Виждала съм операции на открито сърце и очевидно много гинекологични операции. Баща ми каза, че иска никога да не се страхуваме от кръв, така че след това ни развеждаха през шлюзовата зала и операционната зала и виждахме много от нея. Ако някой имаше кръвоизлив или драскотина, нямаше да се паникьосваме."

Сиймор получава първата си филмова роля в "О! Каква прекрасна война", режисиран от Ричард Атънбъро, и придобива по-широка слава като Ема Калон в телевизионния сериал от 70-те години на миналия век The Onedin Line. През 1971 г. тя печели ролята на медиум Солитер в първия филм за Бонд на Роджър Мур, "Живей, а другите да умрат", и в резултат на това е принудена да се премести отвъд океана.

"Англичаните не можеха да подминат факта, че съм била момиче на Бонд", казва тя. "Стигах до последния момент, когато режисьор ме виждаше за главна роля в голям филм, след което някой казваше: "Знаеше ли, че е момиче на Бонд?" И това беше всичко. Никога повече не чувах за тях. В Америка казваха: "Да, ти си участвал във филм за Бонд", но видяха и всички други неща, които бях правила." Излизането извън снобизма на английската класова система означава, че тя "играе само американци през първата година или около това. Това беше забавно. Играех хора от Ню Йорк, Охайо, Юга, каквото и да се сетите. Те не осъзнаваха, че съм англичанка, или ако знаеха, забравяха".

Приблизително по това време Сиймор разказва, че е била сексуално тормозена от продуцент. През 2018 г. тя споделя пред Playboy, че той я е поканил в дома си и ѝ е казал: "Убедих всички, че ти си идеалният човек за тази роля. Не беше лесно. Сега е твой ред." Изпълнителният директор, чието име тя не назовава, след това слага ръка на крака ѝ "на грешното място". Тя казва, че се е отдръпнала от него и го е помолила да ѝ извика такси. "Той ме качи в кола и каза: "Ако някой знае, че някога си идвала тук, ако някога кажеш на някого, гарантирам, че никога повече няма да работиш никъде другаде по планетата." И той имаше тази власт."

"Бях много, много наивна млада английска актриса, когато дойдох в Холивуд. Нямах представа какво се случва или как може да се играе играта." Тя обяснява, че хората около нея са били наясно с начина на действие на този мъж и "не са ме защитили". Тя подчертава, че единствената причина, поради която е разказала историята си - за която ще даде повече подробности в мемоарите си - е да покаже последствията от избора си да си тръгне онази нощ. В нейния случай последствията са били без работа повече от година. "Мисля, че в живота трябва да избираш какво има смисъл за теб. Интуицията ти подсказва дали нещо е правилно или не. Но аз не критикувам никого за това, че е направил избори, които някога е правил. За щастие, аз имах избор. Прибрах се вкъщи и прекарах една година в печене на хляб и бродиране."

Кариерата на Сиймор набира скорост в САЩ към края на 70-те години на миналия век. Тя участва в ролята на Серина във филма "Бойна звезда Галактика" (и в първите три епизода на телевизионния сериал), преди да се завърне на големия екран в комедията "О, небесно куче" с Чеви Чейс. Въпреки че американският ѝ агент ѝ казва, че няма шанс да пробие в театъра в САЩ, същата година тя печели ролята на Констанца Моцарт в "Амадеус" на Питър Шафър, заедно с Тим Къри и сър Иън Маккелън.

Но това, което започва като "една от най-големите радости" в кариерата на Сиймор, бързо се превръща в едно от най-големите ѝ разочарования, когато тя е принудена да напусне продукцията, след като забременява, докато е част от представлението на Бродуей. "В момента, в който забременях, ме уволниха, защото в началото на пиесата Констанца е претъркулена на пода за две секунди в малка сцена с Моцарт. Казах, че мога да го направя напълно безопасно; лекарят каза, че няма проблем, но ми казаха, че застраховката е такава, че трябва да си тръгна. Бях наистина съкрушена."

Още от малка Джейн прекарва време в болнициСнимка: Getty Images/Guliver Photos

Но тя продължава да си създава име, играейки дълга поредица от истински жени по телевизията, включително Уолис Симпсън в "Жената, която обичаше", Мария Калас в "Онасис", за който спечели "Еми", и Мария Антоанета във "Френска революция".

"Актьорството", размишлява тя, "ме научи на смелост." То понякога е отвеждало Сиймор "в някои мрачни и трудни времена". Коя роля е била най-предизвикателна? "Снимането с Джон Гилгуд във "Война и памет" и това да бъда заобиколена от истински оцелели от Холокоста", казва тя. "Особено в светлината на това какъв е светът днес. Имаше чувство за мисия, когато направихме този минисериал. Чувствах, че като член на семейство, което е загубило хора в Холокоста, е мой дълг наистина да се превърна в героинята ми Натали Хенри, почти в ущърб на здравето си."

Като млада актриса в Америка, срещу Джейн е имало опит за сексуално посегателствоСнимка: Getty Images/Guliver Photos

През 90-те години на миналия век Сиймор печели признание и втори Златен глобус (първият ѝ е за "На изток от Едем"), участвайки в "Д-р Куин, лечителката" и телевизионните му продължения: медицинска драма, чието действие се развива в Америка от средата на 19-ти век. "Баща ми ме заведе в музея Уелком, където ме учеше на всичко за историята на медицината, а след това се занимавах с история на медицината в реално време", казва тя. Тъй като сериалът "се появи след смъртта му", тя казва, че се е усещал "малко призрачно".

Баща ѝ би се гордял и с литературно вдъхновените сюжети на Хари Уайлд. "Мисля, че сериалът кара хората да четат повече класики", казва тя. "След епизод с тематика от Бронте, те може да си помислят: "Брулени хълмове"? В него участва мъж, който е изкопал любимата си от гроба ѝ? Уау, това е яко, достатъчно странно е, за да го прочета или поне да го направя с изкуствен интелект..."

С Джо Ландо, с когото си партнират в сериала "Доктор Куин лечителката"Снимка: Instagram

След като е отгледала четири деца, Сиймор вярва: "Четенето, изкуството, музиката и танците - техники за себеизразяване - са едни от най-важните неща, които децата могат да извлекат от училище." Днес тя все още намира най-дълбокото си удовлетворение в това "да стигне до края на деня, знаейки, че съм направила нещо да се случи. Независимо дали става дума за събиране на хора, готвене, аранжиране на цветя, рисуване, идея за филм или книга, или преглеждане на сценарий на Хари Уайлд и намиране на нюанс в сцена, който я оживява. Ето защо все още работя. Забавно ми е."