Тя е новата кралица на киното, спечелила "Оскар" на 22 години за ролята си в "Наръчник на оптимиста". Въпреки успехите си в професията, Дженифър Лорънс е напълно нормално момиче. Момиче, което може да намерите да седи на трибуните на бейзболен стадион, да пие бира и да псува, докато гледа мача. Тя обича живота и го поглъща с ентусиазъм, идва от Кентъки, обича семейството и близките си, на които казва, че дължи всичко. Откровена е, повече от талантлива е, но остава скромна и не се преструва. Тя играе ролите си, чието разнообразие свидетелства за таланта ѝ, с естественост, която едновременно смущава и пленява

Лорънс винаги е имала дарба за откровеност: На екрана тя ще покаже една част от себе си, а извън него друга, която други актриси, подкрепени от славата, са склонни да държат настрана. Може би никога не е имала време да развие защитна черупка. Когато "Зимен бар" излиза по екраните, Лорънс е само на 19; година по-късно тя е избрана за ролята на Катнис Евърдийн в "Игрите на глада" и само две години след това печели Оскар за "Наръчник на оптимиста". В епоха, в която новите филмови звезди се оказват трудни за намиране, не е чудно, че Холивуд се е хванал за Лорънс като за спасителен пояс.

И все пак, тя можеше да остане на върха само за определено време. В средата на 20-те си години, когато завършва поредицата "Игрите на глада" и преминава към филми, които не са приети толкова топло, тя усеща ужаса на феновете си, че скоро може да приключи с актьорството.

Има ли някакво конкретно заглавие, което я е карало да се чувства така? "Пътници", предполагам", казва Лорънс, като посочва остро критикувания научнофантастичен филм от 2016 г., в който си партнира с Крис Прат. "Адел ми каза да не го правя! Тя каза: "Мисля, че космическите филми са новите филми за вампири." Трябваше да я послушам."

Но по това време Лорънс вече е спряла да слуша интуицията си, която иначе я води към избора на проекти. "Всичко беше като ефект на отскок", казва тя. "Реагирах, вместо просто да играя." След твърде лъскавия "Пътници" тя снима ултра-мъчителния "Майка!" на Дарън Аронофски, след което прави секси шпионския трилър "Червената лястовица". И въпреки че те не й носят особено големи дивиденти в професията, тя продължава да участва във филми от поредицата "Х-Мен", защото, "ей, когато си филмова звезда, не се ли предполага, че трябва да правиш продължения за супергерои?" Изглежда като част от сделката.

Но нищо от това не успява и Лорънс усеща как се задава обратна реакция: Тя е станала твърде голяма и хората са нетърпеливи да я свалят. Дълбоко в себе си, може би и тя е искала да се откаже. "Чувствах се по-скоро като знаменитост, отколкото като актриса", казва тя пред New York Times, "откъсната от творчеството си, от въображението си."

Лорънс вече е прекарала повече от половината си живот на телевизионни и филмови снимачни площадки и смята тези места за безопасно убежище: "Ако имаш място, където да бъдеш всеки ден, вероятно няма да разбереш, че страдаш от тревожност и депресия, докато не свърши."

Дженифър Лорънс винаги е била истинска и на филмовия фестивал в Кан тази година тя внесе същата енергия в темата за майчинството. Докато промотира филма Die My Love - психологически трилър за следродилната депресия на една майка, носителката на "Оскар" разкри какво е било да отглежда две деца със съпруга си Кук Марони.

"Да имаш деца променя всичко, променя целия ти живот", каза тя на пресконференцията. "Това е брутално и невероятно. Те участват във всяко решение дали работя, къде работя, кога работя." Не знаех, че мога да чувствам толкова много, а работата ми е свързана с емоциите. Те ми отвориха света. Така че децата промениха живота ми, очевидно, към по-добро и ме промениха творчески."

Изпълнението ѝ в Die My Love вече е определяно като едно от най-безстрашните й, превръщайки яростта в спектакъл. "Като майка, беше наистина трудно да отделя какво бих направила аз от това какво би направила героинята ми. И беше просто сърцераздирателно", обясни тя. "Току-що бях родила първото си дете и всъщност няма нищо подобно на следродилната депресия. Изключително изолиращо е. Но истината е, че изключителната тревожност и изключителната депресия са изолиращи, независимо къде се намираш. Чувстваш се като извънземен."

В един момент тя отбелязва, че е била бременна в петия месец с второто си дете, докато е снимала филма. Това не е било лесно, но определено е допринесло за изпълнението ѝ. С привкус на сух хумор Джей Лоу добавя: "Горещо препоръчвам да имате деца, ако искате да бъдете актьор."

Лорънс е казвала и преди, че майчинството е пренаредило изцяло света ѝ. В интервю за Vogue от 2022 г. тя описва сутринта след раждането на първото си дете, Сай, така: "На сутринта след раждането се чувствах сякаш целият ми живот е започнал отначало. Като: "Сега е първият ден от живота ми." Просто се взирах. Бях толкова влюбена."

След което добавя: "Сърцето ми се разтегна до капацитет, за който не знаех. Включвам и съпруга си в това. Детето ми един ден ще шофира. Ще бъде глупав тийнейджър и ще е зад волана на кола. А аз просто ще му кажа: "Лека нощ и внимавай!"