Начинът, по който човек говори за себе си и света, понякога може да подскаже, че зад привидно обикновените думи се крие сериозно емоционално страдание

Клиничната депресия е сериозно състояние, което може да бъде свързано с продължително чувство на празнота, потиснатост, загуба на интерес към обичайните занимания, проблеми със съня и промени в апетита. Разпознаването й при близък човек невинаги е лесно, особено когато той не говори открито за чувствата си. Изследванията показват, че определени особености на речта могат да бъдат допълнителен сигнал, на който си струва да се обърне внимание. Анализ на десетки интернет форуми с над 64 000 участници установява, че хората, обсъждащи депресия и тревожност, по-често използват абсолютни думи като "нищо", "никога", "всеки" и "всички". Подобни изрази могат да отразяват склонност към възприемане на света в крайни категории, при които почти не остава място за междинни възможности.

При сравнение с други онлайн общности се оказва, че абсолютните формулировки се срещат приблизително два пъти по-често във форуми, посветени на тревожността и депресията. Повишената им употреба се наблюдава дори сред хора, които смятат, че вече са преодолели депресивния период. Наред с това естествено се срещат повече отрицателно натоварени думи, свързани със самота, тъга и нещастие. Любопитна особеност е и честата употреба на местоимения в първо лице единствено число като "аз", "мен" и "сам". Според изследователите това може да показва засилено съсредоточаване върху собствените преживявания и усещане за по-слаба свързаност с останалите. Именно употребата на такива местоимения в някои случаи се оказва по-показателна от самите негативни емоционални думи.

Тези наблюдения могат да бъдат особено полезни за родители и близки на хора, които трудно разказват как се чувстват. Важно е обаче отделни думи да не се приемат автоматично като доказателство за депресия. Някой може просто по навик да използва изрази като "ужас" или "кошмар", без зад това да стои психично разстройство. По-съществен предупредителен знак е трайната загуба на желание и интерес - когато заниманията и преживяванията, които преди са носили удоволствие, вече почти не предизвикват емоция. Човекът може постепенно да се отдръпва, да губи мотивация и да остава все по-затворен в себе си. В подобна ситуация реплики от типа "стегни се" или съвети просто да забрави проблемите обикновено не представляват истинска емоционална подкрепа.

По-полезна реакция е присъствието без осъждане - да изслушаме човека, да признаем тежестта на преживяванията му и да не омаловажаваме чувствата му. Близките могат да помогнат, като намалят усещането за изолация и покажат, че човекът не трябва да преминава сам през трудния период. Същевременно езиковите особености са само възможни сигнали и не могат сами по себе си да поставят диагноза. Депресията се определя чрез съвкупност от симптоми, тяхната продължителност и отражението им върху ежедневния живот. Затова при трайна загуба на интерес, силна потиснатост, социално отдръпване или други значими промени е разумно да се потърси квалифицирана професионална оценка, вместо заключенията да се основават единствено на думите, които човек използва.