Петък е!!! Не случайно последният ден от работната седмица е наричан ден на майстора. Днес кафето тази сутрин има невероятен аромат, въздухът тонизиращ ефект, обедната почивка е по-дълга, пръстите по клавиатурата се движат по бавно, цигарите се пушат до филтър, а колегите ти говорят на друг език. Най-често срещаните фрази в петък всъщност са параван, зад който се крие истинското им значение. Ако колега днес ти каже някоя от долупосочените фрази, прави си сметка, че той си прави друга сметка:

„Излизам за 10 мин.“- това означава не ме чакай поне 1 час
„Отивам да изпуша една цигара“- не ме свърта, ще се поразмотавам малко
„На оперативка съм“- отивам да се видя с познат
„Изникна ми неотложна работа“- ще изведа кучето си на разходка
„Ще се върна до 16:00 часа“- ще се видим в понеделник

Но в горепосочените случаи, бъдете внимателни, защото „баш майсторът“ може да се усети.

Денят, в който всеки гледа да се измъкне по-рано от работа, за да се отдаде на любими занимания и в същото време е ден, в който, сякаш за лош късмет, върху главите ни се изсипва всичката работа на света. Но колкото и да е много все ви се вижда някак по- лека, може би, защото след няколко часа ще сте забравили за нея и ще се отдадете на уикенда си.

Според „баш майстори“ четвъртък бил малкият петък и оттам производните следват логично… понеделник – „бива ли още в началото на седмицата да се напрягаме“, вторник се концентрираме, сряда – средна работа, но малко сме се натоварили, бива малко да се поразкършим. Петък свещен ден. Събота, неделя- сме свежи като пролетни марулки. Един мъдър човек казваше: „При нас четвъртък е ден на майстора. В петък майсторът не идва на работа“.

До скоро мислех, че „скатаването“ на служителите в петъчните следобеди е чисто български феномен. Оказах се в дълбока заблуда. Неотдавна софтуерната компания Employersafe изчислила, че бизнесът във Великобритания губи повече от 50 млн. лири годишно точно поради тази причина. Хората скъсявали работната седмица с половин ден като най-често се оправдавали със служебни срещи извън офиса и други служебни ангажименти навън. А тези, които оставали в офиса, били слабо продуктивни, защото вместо да се концентрират върху работата, организирали уикендите си. По същият начин разсъждават и офисите на щатската администрация в Юта, където предвиждат петък да е неработен ден, но за сметка на това да се компенсира с един час повече през четири работната седмица. Дано и в България се разгледа подобен вариант, макар че, ако съдим по Народното събрание…там ден на майстора е всекидневно.

А сега е време да се обърнете към шефа с влажен поглед, унила физиономия и да му споделите, че все пак е „ден на майстора“ и че чирака трябва да разбере нещо от това, че да му се поиска и той да стане майстор.

Статията е публикувана в сайта www.razkritia.com