Един от най-големите ни художници - Дечко Узунов, е участник и на олимпийски игри. И то съвсем официален. Две негови картини се борят за медалите в Берлин по време на игрите през 1936 г. Това става ясно от официалния каталог, който е издаден от германците след закриването. Заедно с него е и известният ни портретист Никола Михайлов, но неговата творба е вписана hors concours или извън конкурса. Това означава, че е изложена, но няма да бъде оценявана.

Малцина знаят, че в периода от 1908 до 1948 г. има официални състезания и за архитекти, художници, скулптори и музиканти.

Те са въведени по идея на барон Пиер дьо Кубертен, който винаги е прокламирал, че спортът е изкуство и нищо повече.

Състезанията са официални. Творбите се номинират от националните олимпийски комитети. След това специално жури ги разглежда и обявява победителите. Те получават медали точно като спортистите. Дори в аналите на МОК отличията се водят към актива на дадена страна за олимпиадата.

България винаги е страняла от участие в състезанията по изкуство. Пък и те са се провеждали в период, който е изключително труден за българския спорт, като тогава повечето усилия са хвърлени в наливането на основите му. Дори националният ни олимпийски комитет се появява в периода след Първата световна война.
Игрите в Берлин обаче са нещо друго. Цар Борис III ги прави национално събитие. Като на добър съюзник немците отпускат средства за нашето участие. За първи път и олимпийският огън минава през страната ни към града, който е домакин. Това е първата щафета в историята на олимпиадите. Огънят се пали на 20 юли от слънцето със специална лупа на “Цайс” и в продължение на 12 дни 3311 бегачи го пренасят от древна Олимпия до Берлин. Всеки тича по 1 километър.

Трасето минава от Гърция през България, Югославия, Унгария, Австрия и Чехословакия. На наша територия факлата, която пък е изработена от “Круп”, е пренесена от 238 човека, като преспива в София след специална церемония пред храм-паметника “Свети Александър Невски”, където е посрещната от кмета на столицата Иван Иванов.

Състезателят на 400 метра Зигфрид Елфиг пали огъня на олимпийския стадион в Берлин на 1 август.

За българската спортна делегация е композиран специален влак, с който тя пристига в германската столица.

В нея са включени лекоатлетите Борис Харалампиев (маратон) и Любен Дойчев (десетобой), колоездачите Къньо Джамбазов, Никола Ненов, Александър Николов и Генади Симов (шосе - индивидуално и отборно), Недю Рачев (писта - спринт), Борис Димитров (писта - 1000 метра от място), Марин Николов, Богдан Янчев, Георги Велинов и Сава Герчев (писта - 4000 метра отборно преследване), ездачите Христо Малакчиев, Петър Ангелов и Тодор Семов (тридневно изпитание - индивидуално и отборно), фехтовачът Димитър Василев (сабя, рапира и шпага - индивидуално), гимнастиците Нено Мирчев, Георги Димитров, Йовчо Христов, Иван Чурешки, Пандо Сидов, Любен Обретенов и Иван Стойчев (индивидуално и отборно) и стрелецът Борис Христов (малокалибрена пушка).

Цар Борис III е единственият глава на друга държава, който застава до Хитлер по време на откриването на олимпиадата в пълна военна униформа. Той обаче не вдига ръка за поздрава на нацистите, когато минава германската делегация, а само козирува на българската.

Битката в изкуствата e изключително оспорвана и не отстъпва на тази за медалите в спорта. Тя отново е разширена, като литературата и музиката са разделени на три отделни категории. Състезанието за дизайн на медали и релефи също е отделено, като това добавя още една категория в скулптората, а при художниците е добавено приложното изкуство. Това води до разпределянето на рекордните 15 комплекта медали. Германците всъщност искат още повече като предлагат да има състезания по танци, обработка на сребро и злато, както и кинематография, но не получават одобрението на МОК. Единствено се приема творбите в музиката да се изпълняват на живо. Всичко е изложено в зала 6 на Кайзердам от 15 юли до 16 август, като за този период през нея минават 70 000 зрители.

Отделно се прави изложба и в Амстердам, където са паказани 27 творби. Те са в известния музей “Рикс”, но повечето са на майстори от XVI век и едва ли са предвидени за оценяване и медали.

Огромна част от творците бойкотират олимпиадата, защото домакин е нацистка Германия. Предложенията за участие идват доста бавно, като срокът за подаването им е удължаван няколко пъти.

Франция и Великобритания не допускат свои творци до участие, а те са сред най-активните до момента в историята на олимпиадите. Така всичко се компенсира от огромно количество на съюзниците във Втората световна война Германия, Австрия, Италия, Япония и България.

Нормално тези държави печелят най-много медали. Германците са с 12 отличия, от
които пет златни. Италия има 5 медала (един златен), а Австрия, Швейцария и Финландия завършват с по една титла. В три категории: литература - драма, музика - инструментал и хор, и рисуване - приложно изкуство, не се присъжда нито един медал. В още три няма шампион.

Дечко Узунов включва две свои произведения в конкурса - “Композиция” и “Зима в България”. Михайлов пък изпраща портрета на Теодор Ливалд.

По това време Узунов е само на 37 години и вече е известно име у нас.
“Това е нещо изключително. Никога Никога не ми е говорил, че е пращал творби на олимпиада или че е участвал на такава. Горд съм, че Дечко Узунов е направил това. Значи той има място и в българското олимпийско движение”, каза двукратният олимпийски шампион Боян Радев. Борецът бе в много близки отношения с художника и притежава доста негови творби.

“Той ми даде най-ценния съвет, когато започвах да колекционирам. Каза ми за всяко едно произведение, което купувам, или ми подаряват, да вземам бележка. Защото моите хора от Държавна сигурност ще ме разкатаят. Така се и получи в един по-късен етап, но аз изпълних думите му”, обясни Радев.

Паралелно се прави изложба в Стокхолм на творци, които искали да участват на олимпиадата, но не са пратили свои творби в Берлин.

След олимпиадата в Лондон през 1948 г. МОК взема решение изкуствата да отпаднат
от олимпийските игри. Прави са отделна културна програма, която е само отговорност на домакина. В нея обикновено се представят традициите на страната, в която са игрите.
Но имената на шампионите остават завинаги в аналите на олимпийските игри. Там трябва да намери място и това на Дечко Узунов, който е редовен участник в родната делегация преди 80 години. /24chasa.bg