"Бакшиш не е град в Китай" дълги години беше един от любимите стикери на таксиметровите шофьори в България. Призивът, разположен на границата между остроумното и пасивно-агресивното, е показателен за един от най-спорните моменти в търговията - как и дали трябва да се заплаща отделно от цената на продукта или услугата самото отношение към клиента.

В тази сложна комбинация от икономика, етика и култура верни и грешни отговори няма - зависи от мястото, технологията и много други неща. Испанското издание Ethic прави мащабен преглед на различните практики.

У нас 10% бакшиш е социално приемлив и доброволен, но например в САЩ това си е законно призната част от доходите на работещите в сферата на услугите и нормата е 15-20% от сметката.

В Испания, пък, едва 11% от запитаните в национално допитване оставят редовно пари над дължимото - и почти една пета никога не са давали бакшиш. В резултат в някои заведения той стана задължителен - включва се в сметката.

В Южна Корея даването на бакшиши е необичайно и може да се счита за грубо. В заведенията от висок клас може да се включи такса за обслужване, но изразяването на благодарност устно е по-ценено.

Културата на даване на бакшиши в Италия е скромна - типични са 1 или 2 евро, което отразява историята на семейните ресторанти в страната. Там по-голяма сума да обиди собственика, защото се възприема повече като милостиня. Такова отношение, обаче, няма по отношение на чуждестранните туристи.

В Бразилия бакшишите са масово застъпени, особено в хотелиерството. Обикновено говорим за 10-15%, които не са задължителни, но са повече от желателни, ако искате цялото преживяване да е приятно. Парадоксално е, че таксиметровите шофьори и сервитьорите в кафенетата не са толкова чувствителни на темата с финансовата оценка на усилията им.

При всяко положение, златното правило е бакшишът да е в бразилски реал и в брой - ако плащате с карта, не е сигурно, че допълнителните пари ще отидат при служителя.

Впрочем, именно начинът на плащане има ефект върху бакшишите по целия свят. При избор на POS намалява социалният натиск, а и не само в Бразилия собствениците не разпределят допълнително платеното с карта сред персонала. Затова и средно по-малко хора дават бакшиш при този тип оправяне на сметката.