Великият българин Иван Хаджийски в своето творчество оформя една трезва, самоопознаваща се, без идеологически диоптри, социологическа научност, в която – по мое скромно мнение – има един страшен закон. А именно – законът за колебанието. Това е движението в политиката на дребния собственик или наемен работник, общо казано – на обикновения гражданин между “…Крайните точки на стихийната бунтовност и безропотния опортюнизъм”. Иван Хаджийски дефинира термина “Българска работа” като – “…работа необмислена, или недоизмислена. Зле започната, без ръководство или с нескопосано ръководство, която по задължение завършва със скандал, за да послужи за позорна регистрация на печалните си герои.”

Справедливият протест срещу “Енерго-про” във Варна засега няма маршрут, няма организатор (Кънчо Бонев, който беше заявил, че е организатор, след вчерашното лъкатушене по улиците, декларира, че е само заявител), няма ръководство и завършва всяка вечер със скандал.

А зад фасадата на “Енерго-про” се подхилват доволно и потриват ръце. Първо, кой съсипва хората с убийствени цени на тока. Отговор – “Енерго-про”.
От кого ще се иска да се понижат цените на тока и да се спрат технологичните измами?
Отговор – от “Енерго-про”.

Ами тогава, да застанат 5 000 души от Варна пред сградата на ул. “Девня” 2 и да видим тия черни или бели ръкавели колко ще издържат. Тогава ще бъде “Европейска работа”, а не “Българска работа”. Това ще бъде проста заявка за твърдото “не” на политиката на монополиста, да реализира големи печалби за сметка на малките бюджети на българския гражданин. Това вече е европейско решение.

И твърдо можем да вярваме, че тогава и институциите, които могат да окажат натиск чрез нормативната уредба и съответните процесуални действия, ще свършат своята работа. Иначе ще се направят проверки, ще се направят някакви заключения, ще има препоръки, но съотношението между заплащането на българина и цената на тока ще остане същото.