След референдума на интелигентните варненци, никой никъде по веригата на политическия елит не разчете знаците от Варна.

След началото на протестите, като че ли никой не разгада “крайните точки на стихийната бунтовност и безропотния опортюнизъм”, както и “не добре ръководената работа, която по правило завършва със скандал, за да послужи за позорна регистрация на печалните си герои”.

Протестите имаха икономически искания и до ден днешен тези искания получават одобрението на варненци. До ден днешен исканията в икономически план, макар и разнолики и разнопосочни, са най-лесно разчитани от обществото. Постепенно обаче икономическите искания баха трансформирани в политически и това стана с помощта на затруднените в икономическите обосновки т.нар. лидери на протестите. Те подмениха исканията за битка с монополите, за промени в банковия сектор, в енергийния сектор, в корпоративния сектор, както и дефинирания справедливи гняв от ниския стандарт на живот. Всичко това стана не и без помощта на медийната среда.

Във Варна, кметът Кирил Йорданов подаде оставка след драмата на един загинал младеж. Оставка се иска на Общинския съвет и всичко, което мърда в града.

Да, обаче според 4/5 от варненци, Варна не печели от политически искания. Въобще политизирането на един граждански процес не е по вкуса на варненци. Партиите обяздиха до голяма степен протестите и започнаха да се готвят за избори. Обгрижването на протестите от бивши и неуспели кандидат-депутати, кандидат-кметове, кандидат-съветници и ексзатворници с ясни лични интереси под мотото “Сега ни е момента” наруши авторитета на протеста.
Почтените протестиращи по принцип не са кресливи и се опитват да вършат работа - кой на работното си място, кой в приятелски кръг, кой на обществения терен. Има и такива протестиращи и те са истинските варненци.

Стандарта на живот си е същия, дори и със социалните подаяния на служебния кабинет. Несериозни са напъните за рецидиви, наричани от един философ “Диктаторски малцинства”.

Сегашните палатки, подписки, плакати, оставки, тайни и явни рандевута и всички подобни атрибути нямат необходимия обществен заряд. Варненци гледат мълчаливо, но не равнодушно. И пак дават знак. Знакът на интелигентните варненци. Знакът, който на изборите ще бъде и със звук. Ясен и силен звук, както подобава на похода на мълчанието. И това не е краят.