Тази година старинният варненски храм “Св. Атанасий” празнува своя 170-годишен юбилей. Изграден е през 1838 година на мястото на опожарения две години по-рано храм, носещ същото име. До построяването на сегашната катедрала на Варна “Успение Богородично” през 1886, “Св. Атанасий” е най-голямата църква в града и същевременно митрополитски храм. След повторното му изграждане през 1838 година храмът е гръцки, през 1919 година в него започват да служат и се черкуват руски преселници, а през 1939 г. по настояване и със застъпничеството на тогавашния митрополит Йосиф е избрано първото му българско църковно настоятелство.

После историята на служението в храма продължава да е все така бурна и заплетена. По време на комунизма, през 1961 година местните власти нареждат да бъде преустановено богослужението и храмът да бъде превърнат в музей за икони. Изложбата от икони и църковни предмети се устройва на балкона на храма, а залата се използва като концертна сцена на фестивала “Варненско лято”. Често там свири и големият български цигулар Минчо Минчев. През тези години е реставриран прекрасният тревненски резбован иконостас на храма, но за съжаление нищо друго не е ремонтирано или обновено. На мястото на иконите са поставени техни копия. Сградата е студена, полилеите начупени, прозорците неуплътнени. Всичко е вехто и неподдържано. Сградата остава позабравена от варненци.
С идването на демокрацията в България в църковните среди се ражда надеждата, че храмът отново може да бъде средище на молитва, хваление и християнски живот. Тогавашният протосингел на митрополията, свещеник Любомир Попов събира документацията на храма, свидетелствата на християните, които са били част от енорията на храма и са били кръстени и венчани там, и успява да доведе до успешен край процедурата по връщането на храма на християните му.

През 1991 голина храмът е отписан от регистъра на държавните имоти. Така след точно 30 години, на храмовия празник 18 януари храмът отново отваря вратите си за богомолците. Започват да се събират старите християни, свързали детството и младостта си с храма, техните деца и внуци, както и нови членове на новосформиращата се енория. На следващата 1992 година са проведени избори и е избрано и регистрирано Църковното настоятелство на “Св Атанасий”. Свещеникът и християните заработват здраво, за да възстановят, разкрасят и обогятят своя храм. Канят хор “Лидия Душек” да пее на богослуженията. Подменят дограмата, поставят отоплителни тела за да не е вече никога студено там. Подменят осветителните тела, с нови красиви кристални полилеи, за да блесне църквата в цялото си великолепие. Застилат подовете с килими и пътеки, закупуват удобни и красиви столове за хора и богомолците. Събират и подреждат библиотека. Създават младежка група (по-късно регистрирана като Младежка организация “Св. Атанасий”). Неделно училище, периодично печатно издание, наречено “Енорийски лист”, което се разпространява безплатно повече от 5 години и първият църковен храмов интернет сайт в България, създаден и поддържан безплатно от младежите към храма. Организират се ежегодни поклоннически пътувания за християните от храма и града, благотворителни и мисионерски групи, дори изложба на съвременни картини, поръчани от настоятелството на храма на библейска тематика. Създават също доброволна бригада за почистване на храма, за поддържане на цветните лехи и окосената поляна в двора, отварят нова врата в оградата и застилат плочи по пътеката.
Председателят на Църковното настоятелство о. Попов 12 години води неделни проповеди по Радио Варна.


Едно от най-сериозните предизвикателства за настоятелството и християните е построяването на камбанарията през 2002 година, в чиито основи се помества параклис, посветен на св. Мина. Впоследствие се остъклява колонадата (нартексът) пред входа на храма, с цел да се отоплява по-ефикасно сградата и да се развиват там дейности. Основна цел на свещениците е да създадат едно поколение от информирани и образовани, правилно разбиращи и практикуващи вярата си християни. За кратко време храмът става истински притегателен духовен център за Варна, известен и в други градове на България, едно истински празнично място за среща и разговор с Бога, дом за Неговите верни.
И някъде по това време, през май, след 12 години усилен възрожденски труд, дал впечатляващи резултати, други християни от града, неудовлетворени от неуредността на собствените си храмове и водени от варненския владика, разбиха вратите на “Св. Атанасий” и изгониха свещениците и нас, християните, от дома ни. Недоумението и огорчението са големи. Днес тези 12 години бурна дейност по възраждането на енорийския живот в “Св. Атанасий” са някак мълчаливо подминати в новия сайт на храма. За жалост днес църковната сграда не е нито така пълна с богомолци, нито така знакова за варненци, нито успява да служи за такова средище на лично служение.

Но такава е и личната нелека житейска история на патрона на нашия храм - светецът Атанасий. Живял в четвърти век. Дълбоко вярващ, честен, последователен, умен и таланлнв човек, богослов, писател, участник в три църковни събора (първият в Никея, в Рим и Сердика, дн. София), ръкоположен за епископ на Александрия. До ден днешен почитан от църквата за това, че се е борил за чистотата на вярата, запазването на мира, единството и единомислието в църквата. За тази си дейност той е пет пъти отстраняван, публично обругаван, заточван, низвергван и после оправдаван. Всъщнаст 17 години от живота си светецът прекарва в изгнание.

Ние, младежите от Младежка организация “Св. Атанасий”, виждаме в житието на светеца пророчество и надежда за църквата днес. Храмът ни беше веднъж вече откъснат от своето предназначение да служи на чистата вяра през периода на комунизма. През последните 4 години ние, християните, които го върнахме към църковен живот, заедно с нашите свещеници и иподякони, сме в изгнание от нашия дом. Благодарни и щастливи сме за времет, в което можахме да послужим, за да може вторият най-голям и величествен храм на Варна да разцъфне отново. За да не се загубят плодовете на труда ни, очакваме и се молим истината, справедливостта и разумът да надделеят, така както се е случило в живота на светеца. Молим се да бъдем не по-малко честни, доблестни и неоттъпчиви последователи на Христа от патрона на нашия храм-дом “Св. Атанасий Александрийски”. Желаем същото и на вас, варненци! Честит празник!
Младежка организация "Св. Атанасий" – Варна