Изминаха почти 40 години, откакто ядрената катастрофа в Чернобил доведе до евакуацията на около 120 000 души от домовете им в Северна Украйна и Беларус. Въпреки че облъчената околна зона все още е дом на много малко хора, някои видове животни са победили шансовете си да оцелеят на това най-малко вероятно място.

Излагането на радиация може да увреди ДНК на живите организми и да причини нежелани мутации. По-рано е установено, че селските лястовици имат два до 10 пъти по-високи нива на мутация в Чернобил, отколкото в Италия или другаде в Украйна. Междувременно е установено, че полевките, живеещи в опасната зона на Чернобил, са по-склонни да развият катаракта, заключва проучване от 2016 г. Но не всичко е гибел и мрак. Много видове оцеляват, дори процъфтяват, в сянката на най-лошата ядрена катастрофа в историята.

Чернобилски кучета

След бедствието и последвалата евакуация на 26 април 1986 г. много домашни кучета са оставени да се грижат сами в земята около бившата електроцентрала. Въпреки че сега са без собственици и са изправени пред заплахата от радиация, е създадена стабилна популация, която съществува и до днес.

Според най-новите оценки около 800 полудиви кучета в момента живеят около Чернобил, включително в някои от най-замърсените райони. Докато кучетата до голяма степен се грижат за себе си, е известно, че работниците и изследователите хранят животните, а ветеринарите от време на време ги посещават, за да осигурят ваксини и медицинско лечение.

Кучетата не са останали незасегнати от излагането на радиация, с която са се сблъсквали във враждебния си дом: скорошно проучване установява, че може да ги е направило генетично различни от другите кучета другаде по света. Техният ДНК профил е толкова променен, че са разпознава само с едно виждане, което според изследователите е отражение на замърсяването на околната среда, на което са били изложени поколения наред.

Все още не е известно какво въздействие може да има това върху здравето, външния вид и поведението на кучетата, но тяхната устойчивост да оцелеят почти четири десетилетия на такова неочаквано място не може да бъде пренебрегната.

Чернобилски жаби

Кучетата не са единственият вид, който е променен от суровата среда на Чернобил. Някои животни са развили адаптационни умения, за да им помогнат да оцелеят на радиацията, включително източната дървесна жаба.

Видът обикновено е с ярко зелен цвят, но чернобилските дървесни жаби изглеждат малко по-различно. Тези, открити в зоната на радиация, обикновено са с много по-тъмен цвят - понякога катранено черни. Тази явна разлика е резултат от бърза еволюция в отговор на радиация, смятат изследователите, отговорни за откритието.

Жабите с по-тъмен цвят имат повече меланин, за който е известно, че намалява ефектите на ултравиолетовото, както и на йонизиращото лъчение. Следователно, тъмно оцветените индивиди са по-малко склонни да претърпят увреждане на клетките в резултат на излагане на радиация и така биха били еволюционно предпочитани след аварията.

Убежище далеч от хората

За много видове, живеещи в и около Чернобил, техните популации процъфтяват, поне като брой, след бедствието. Всъщност Чернобил сега е един от най-големите природни резервати в Европа, както и вероятно "най-големият експеримент в Европа за възстановяване на дивата природа".

Днес забранената зона на Чернобил се простира на 2600 квадратни километра и е почти лишена от човешки живот. Въпреки че потенциално опасните ефекти от излагането на радиация не могат да бъдат отречени, някои експерти твърдят, че те представляват по-малка заплаха от потенциално опасните ефекти върху хората.

"Хората са били премахнати от системата и това значително засенчва всяко от тези потенциални радиационни ефекти", казва биологът Джим Бийзли пред National Geographic през 2016 г., който изследва вълци в зоната на изключване.

Без хора Чернобил се превръща в изненадващо безопасно убежище за всякакви животни - от елени до диви свине. Особено вълците, чиятп гъстотата на популацията им е около седем пъти по-висока в опасната зона, отколкото в околните резервати.

Едно проучване използва кадри от камера, за да идентифицира 15 различни гръбначни животни, включително мишки, миещи мечки, американски норки и евразийски видри, в потенциално опасната зона. Срещани са също бухали, сойки, свраки и белоопашати орли.

Както и бобри, според National Geographic. "Популацията на бобрите нараства", казва Марина Шквирия от Националната академия на науките на Украйна. "Бобърът в Украйна е точно като слона в Африка: той напълно променя облика на пейзажа."

Конете на Пржевалски от Чернобил

Дори застрашените диви коне са се приютили в тази зона, използвайки изоставените структури като убежища. Около 30 коня на Пржевалски са пуснати там през 1998 г. в опит да се спаси видът от изчезване. Сега се смята, че популацията им е около 150 в най-опасната зона, с още 60 коня зад границата в Беларус.

Конят на Пржевалски , наричан и Азиатски кон, е единственият див кон, който се среща на свобода в природата (към XXI век). Разпространен е основно в Централна Азия, в региона Джунгария. Видът е застрашен от изчезване и в средата на XX век - почти напълно изчезнал.

Оказва се, че тежката околна среда на Чернобил е предоставила нещо като убежище за "последния наистина див кон", както и за купища други животни, които са живели и продължават да живеят там след ядрената катастрофа, отбелязва IFL Science.