Бурлеската се завръща. Тази форма на изкуство, която съчетава винтидж блясък с кокетен стриптийз, сякаш ту се появява, ту излиза от мода: предизвика фурор в началото на 2000-те години, след което интересът към нея избледня.

"Когато е необходима като дискурсивна форма, тя се появява", казва Джаки Уилсън, доцент по пърформанс в университета в Лийдс. И докато през последните години, поне във Великобритания, drag шоуто измести бурлеската като модерно кабаре, няколко големи нови представления предполагат, че бурлеската може би се завръща в светлината на прожекторите.

"Мисля, че преживява истински ренесанс, всъщност - по целия свят", казва изпълнителката на бурлеска Тоска Ривола пред BBC. И тя би трябвало да знае: нейното шоу "Диаманти и прах", "разказвателно" бурлескно шоу с участието на Дита фон Тийз, наскоро направи своя дебют в Лондон.

И макар фон Тийз да е вечната кралица на това изкуство, дори тя се възползва от ефекта на Тейлър Суифт наскоро, представяйки се на нова публика, когато влезе в образа на фея кръстница във видеото към сингъла на певицата от 2022 г. Bejeweled. Също така е напът да се изяви и в Уест Енд мюзикъла "Бурлеска" - сценична версия на едноименния филм от 2010 г. с участието на Кристина Агилера и Шер.

На световноизвестния фестивал Fringe в Единбург това лято ще се проведе нов Международен фестивал на бурлеска на пет места в града през целия месец, в отговор на "значително увеличение на бурлескните продукции, поставени на Fringe" миналата година, според организаторите. 

Дали възраждането на интереса към бурлеската всъщност е част от по-широка вълна от специфична носталгия по милениалите? А фактът, че Фон Тийз все още е голямата атракция с "Диаманти и прах", предполага поглед назад, а не някакъв голям скок напред. Поглеждайки към социалните медии, има много бурлеска в Instagram и TikTok, но не и твърде много доказателства, че поколението Z я открива или преоткрива все още.

Кратка история на бурлеската

Бурлеската води началото си от викторианска Великобритания. Когато трупата на Лидия Томпсън "Британските блондинки" посещава Ню Йорк през 1868 г., тяхната комбинация от пародия, хумор, пеене, танци и разкриващи костюми предизвиква сензация. "Бурлеската е фундаментално революционно феминистка - възвръщане на женската сексуалност", казва пред BBC Кей Зиблър, доцент в Университета на Небраска Омаха. "Коренът "burle" е италиански и означава сатира, а бурлеската първоначално е създадена от защитнички на правото на жените да избират, чиято единствена цел е била да заемат публично пространство и да не бъдат ограничавани от патриархалните идеи за това какво означава да си жена."

Но оттам нататък американската бурлеска се развива в свое собствено нещо, като акцентът постепенно се измества към стриптийза. Трябва да се отбележи и паралелната история за развитието на тази форма на изкуство в цяла Европа, особено в кабаретните клубове на Париж и Берлин, към края на 19-ти век.

Превъртайки се бързо напред към 90-те години на миналия век, в САЩ се ражда необурлеската. Към средата на 2000-те, ускорена от филми като "Мулен Руж" и "Чикаго", бурлеската спомага за по-широката тенденция за винтидж блясък и доминира на сцените на кабаретни клубове по целия свят - като форма на изкуство, създадена от жени, за жени.

"През 90-те години бях под силния поглед на хетеросексуалните мъже", казва Дита фон Тийз пред BBC, докато си спомня за кариерата си, започнала в стриптийз клубове. "Но бих казала, че около 2002 г. фен базата ми се измести към много жени... Мисля, че защото бурлеската резонираше с хората и те чувстваха, че имат някакво разрешение да се отдадат на блясъка и да прегърнат чувствеността си."

Това е епоха включваща дълги перлени нишки, мрежести чорапи, корсети, пера и ленти за глава. Колкото по-популярна става бурлеската, толкова повече е подлагана на щателен контрол, с нарастващ дебат дали наистина е форма на изкуство или просто забавление. Някои спорят: не са ли жените, подскачащи с корсети, чорапи и тиранти, просто въплъщение на стари, патриархални норми?

Струва си да се повтори тезата на Фон Тийз, че необурлеската е създадена и изпълнявана от жени, за публика от жени и гей мъже; може да е използвала езика на класическото хетеросексуално желание, но се е превърнала в безопасно пространство за въплъщение и игра с него. И наистина значителна част от необурлеската е отишла по-далеч - или по-скоро се е върнала към радикалните си корени. Винаги е имало тази по-пънк версия, от хора като легендарната нюйоркска пърформанс артистка Пени Аркейд до австралийския колектив от цветнокожи жени Hot Brown Honey - където произведението може да бъде подривно, сатирично, гротескно, експериментално или дълбоко политическо, а представянето на женствеността е и критика на това как цялата женственост е всъщност просто едно представление.

Става ли по-регресивна бурлеската?

Това изглежда много по-актуално за 2025 г. - в крак с drag and queer културата и в съответствие с по-широкото движение към разнообразие и приобщаване, което наблюдаваме през последното десетилетие. И все пак някои от новите предложения за бурлеска продължават да изглеждат старомоднит.

"Бурлеска: Мюзикълът", чиято премиера предстои, вече получи своите ревюта от предпремиерното си представление в Манчестър, които показват, че е запазил своята хетеросексуална любовна история и радостта от това да се движиш в украсена с бижута прашка.

Джаки Уилсън има различна гледна точка: тя предполага, че бурлеската, далеч не само не се завръща сега, но всъщност продължава да се развива в ъндърграунд форма - в обществени пространства, където думи като "овластяване" наистина се усещат по-уместни.

"Бурлеската вече се отвори, за да включи queer хора, по-възрастни жени, по-млади мъже, транссексуалната общност, жени от работническата класа", казва тя. "Тя включва различни хора, които искат да разсъждават върху това какво означава сексапил, какво означават тези стереотипи."

Тази бурлеска от обикновени хора, изпълнявана от аматьори, разбира се, е съвсем различна от изпипаните, приятни на вкус комерсиални представления. "Наистина виждам феминистката стойност на бурлеската", казва тя. "Това е невероятно важно безопасно пространство за жените да се замислят какво означават телата им."