Повече от 40 години след като списание "Time" я оприличи като "Лицето на десетилетието", слагайки я на корицата си през 1981 г., актрисата и модел Брук Шийлдс казва, че най-накрая е придобила достатъчно увереност, за да не се чувства като "провал". Говорейки с Кати Кей от BBC в поредицата "Influential", Шийлдс откровено споделя за всичко - от включването си в рекламната кампания за сапун "Ivory" като дете, до последиците от скандалната си фотосесия за "Time".

През 2023 г. документалният филм за живота й, "Pretty Baby: Brooke Shields", предложи поглед към реалността зад таблоидните заглавия, съсредоточен върху връзката на Шийлдс с покойната й майка Тери. С новата си книга пък, издадена на 14 януари, "Brooke Shields Is Not Allowed to Get Old: Thoughts on Ageing as a Woman", актрисата се свързва със себе си и прегръща трудната задача да остарява пред очите на обществеността.

След като започва да работи още от дете (по гореспоменатата реклама за сапун), Шийлдс казва, че възприемането й от обществото като символ на младежката красота - емблематичните й дебели вежди и голяма, гъста коса - е направило процеса на стареене още по-голямо и непосилно предизвикателство за нея. "Когато имаш младолико лице, това кара хората да приемат с разочарование естественото ти остаряване", казва тя на Кей. "Мисля, че от психологическа гледна точка това е много интересно нещо... Защото наистина трябва да поработите много върху себе си вътрешно, за да сте добре и да не бъдете разочаровани от себе си."

Шийлдс има ранен успех като модел (тя позира за Calvin Klein и Richard Avedon на 15 години), а след това и като актриса, когато участва във филми като "Синята лагуна" (1980) и "Безкрайна любов" (1981). "Всъщност аз бях първият инфлуенсър", шегува се звездата.

Оттогава Брук използва славата си в партньорства с марки за грижа за кожата, стартира своя собствена линия за грижа за косата, "Commence", както и с онлайн платформата за жени над 40 години "Beginning is Now". Това е тази общност, която тя прегръща с новата си книга, с осъзнаването, че някои започват да я виждат като 59-годишна, а не просто като момичето, което участва във филма "Хубавицата".

Това, че е толкова силно свързана с едно конкретно десетилетие от живота си, не й помага да промени общественото възприятие за себе си, въпреки че оттогава работи нон стоп по различни проекти. "Беше шок за мен, когато за първи път видях бръчка на монитора, защото си помислих, че има нещо развалено на лентата", казва тя, разкривайки, че понякога погрешно е вярвала, че е имунизирана срещу течението на времето. "Знаех, че трябва да намеря стойност отвъд повърхността, външния вид и красотата, защото това беше част от моето възпитание и това, което бях за хората.

Шийлдс признава, че е прекарала голяма част от живота си в поддържане на външния си вид, но е имала привилегията да види, че фокусът на Холивуд върху вечната младост не е непременно универсално кредо навсякъде по света.

"Това определено е много американско нещо. Мисля, че, ако отидете в Европа - не съм толкова сигурна за Обединеното кралство, но определено в Италия и Франция - има известно уважение и благоговение към красотата, към зрялата красота", казва тя. "При нас не е така - все още не сме го разбрали. Мисля, надявам се, че нещата се променят малко по малко. Надявам се и самата аз да допринеса за това."

Тя нарича стареенето освобождаващо, а не ограничаващо. Въпреки че Холивуд е по-приветлив към жените на по-зряла възраст - просто погледнете скорошните ренесанси на Деми Мур, Марта Стюарт и Дженифър Кулидж - Шийлдс обяснява, че има известна доза егоизъм, който се появява, когато децата и напрежението в кариерата вече не са на дневен ред за една жена.

"Мисля, че има свобода в това и има толкова много различни фактори, че когато се задълбочите в тях, разбирате защо това е разцветът на живота ни по начин, който е фокусиран само върху нас", казва тя. "Не нашият биологичен часовник, нито общественият натиск, нито всички тези неща, според които оперираме - защото вашето време изтича."

Кариерата на Шийлдс от 90-те години насам е белязана от целенасочена диверсификация; проучва начини да намери успех далеч от външния си вид. Нейното CV включва участие в Бродуей в шоута като "Чикаго", "Кабаре" и "Брилянтин", в допълнение към нейната телевизионна и филмова работа. Издала е две детски книги и е писала за следродилната депресия. Освен това е майка на две дъщери, Гриър и Роуан, и е завършила романски езици и литература в "Принстън".

"Когато започнете да пишете книги или да поемете работа в други сфери и научите различни умения, като Бродуей, говорене, всички тези неща, които добавят към вас като човешко същество, тежестта да изглеждате по определен начин или да бъдете "лицето на десетилетието", започва да изглежда нелепо само по себе си", казва тя.

Шийлдс казва, че това самоотражение е това, което й е позволило най-накрая да се почувства способна да се възприеме като връстниците си. Тя казва още, че по време на събитие за откриването на Sunset Boulevard с главната редакторка на Vogue Ана Уинтур и композитора Андрю Лойд Уебър е осъзнала, че може да се справи. Синдромът на самозванеца, който се бе появил през годините й под светлината на прожекторите, се изпарил.

"Всичко, което съм направила и съм била, видяла, израснала и научила, ми дава възможност да не бъда уплашена от никой от тези хора в тези стаи. Мога да им се възхищавам, мога да ги гледам и да обичам таланта им", казва Шийлдс. "Мога да бъда достатъчно добра. Аз съм толкова добра, колкото който и да било, когото съм държала на пиедестал."