Както тялото, така и мозъкът ни старее с темпове, които зависят не само от генетичните ни особености, но и начина ни на живот. и докато за физическото ни здраве сме по-наясно, че трябва да спортуваме и да се храним здравословно, по отношение на когнитивните способности може да не знаем как точно да се запазим по-млади за по-дълго.

Оказва се, че има някои на пръв поглед безобидни навици, които могат не само да не ни помогнат, но и неусетно да ни навредят, що се отнася до желанието ни да запазим функциите на мозъка си като на 20 или 30-годишни. Ето какво трябва да избягваме, ако искаме дълго да се хвалим с бистър ум.

Социални контакти

Дори и да са изтощителни понякога, те са много важни както за начина, по който се чувстваме, както и за този, по който работи мозъкът ни. А в живота има много ситуации, които могат да ни поставят в неволна социална изолация - от отглеждане на деца, през работа от вкъщи до пенсиониране.

Дори да сме в някоя от тях, никога не бива да пренебрегваме живия контакт с други хора, защото социализацията наистина влияе на мозъка. Добрите социални контакти подобряват и настроението, а това оказва влияние на здравето на мозъка, защото депресията е един от причинителите на деменция.

А всеки път, когато се запознаем с нов човек, се създават нови връзки между мозъчните клетки. И не бива да се лишаваме от това - нарочно или неволно. Добрата новина е, че онлайн комуникацията също може да ни свърши работа, ако сме физически възпрепятствани да общуваме и да се чувстваме като част от общност.

Мозъчни активности

Точно както мускулите ни, и мозъкът има нужда от тренировки. Но ако те са едни и същи всеки ден, вероятно няма да постигнем търсения ефект. Важното е да излизаме често от зоната си на комфорт, защото това предизвиква мозъка, активира го на нови нива и така го поддържа "в изправност".

Тук споменаваме максимата, че човек се учи, докато е жив - всяко ново умение и знание, което придобиваме, ни запазва по-млади умствено.

Хроничен стрес

Да, той е неизменна част от ежедневието ни и е наистина трудно да го премахнем напълно. Когато той е в малки дози, тялото ни се възстановява бързо от него и може дори да е полезен. Но когато стане хроничен, идват и проблемите.

Важно е да обръщаме осъзнато внимание на този рисков фактор и да намерим правилния за себе си начин да се борим с него на дневна база, за да не се стига до натрупване. Учено съветват например си предизвикваме краткосрочни състояния на остър стрес като използване на сауна, студен душ или високоинтензивна тренировка.

Неправилно хранене

Няма как да не споменем и него. Ако разчитаме предимно на полуготови храни, които са ултрапреработени и с високо съдържание на сол и мазнини, това несъмнено ще състари мозъка ни по-бързо, отколкото ни се иска.

Освен това се увелича значително рискът от развитие на деменция и болест на Алцхаймер. Вместо това е важно да приемаме максимално Омега-3 мастни киселини, които поддържат когнтивните функции и паметта, пише The Huffington Post.

Сън

Понякога дори и да спим много, това може да не е достатъчно добре за мозъка ни. Защото е важно не само количеството, но и качеството на съня. Освен че архивира спомени, по време на активната почивка мозъкът ни се чисти и бета-амилоидът, който предизвиква деменция. Затова е важно да вземем правилните мерки, за да може да си осигурим достатъчно здрав и оздравителен сън.

Движение

Ако то не е достатъчно включено в ежедневието ни, страдат и тялото, и мозъкът. По време на физическа активност се увеличават хормоните на растежа в мозъка, като нервни фактори, които насърчават здравето и благосъстоянието на мозъка. И друг бонус е, че се справяме по-ефективно със стреса.

Още една важна препоръка от учените е да не се предаваме и с напредване на възрастта да се оправдаваме с това, когато мозъкът ни изневерява. Точно както за тялото си, не бива да спираме да полагаме грижи и за него, за да ни служи вярно за по-дълго.