Учени са на мнение, че когато обонянието е нарушено, паметта започва да се влошава

Вдишването на аромати по време на сън може да е ефективен начин за подобряване на здравето на мозъка с малко усилия и потенциално да помогне за предотвратяване на деменция.

При експеримент с 23-ма участници на възраст между 60 и 85 години без нарушения на паметта невролози установяват, че вдишването на благовония по време на сън значително подобрява паметта след 6 месеца

“Когато обонятелният нерв бъде стимулиран, центровете на паметта стават по-функционални”, обяснява авторът на изследването д-р Майкъл Леон, професор в Калифорнийския университет в гр. Ървайн.

“Когато обонянието е нарушено, паметта започва да се влошава”, добавя той.

В рамките на изследването участниците били разделени на две групи. На първата - за стимулиране на обонянието, били предоставени дифузер за миризми и 7 етерични масла - роза, портокал, евкалипт, лимон, мента, розмарин и лавандула.

Те били помолени да включат дифузера, когато си лягат, и да го настроят така, че той да работи в продължение на два часа, като всяка нощ трябвало да редуват предоставените им аромати.

Участниците от втората група също получили дифузер и следвали същата процедура. Обаче вместо етерични масла им били предоставени бутилки, съдържащи дестилирана вода с добавено незабележимо количество ароматизатор.

В началото и в края на изследването хората попълнили тест със списък от думи за оценка на вербалното възприятие и паметта.

Според резултатите, публикувани в списание Frontiers in Neuroscience, след шест месеца тези, които са били подложени на лечението с аромат от етерични масла, са

увеличили когнитивния си капацитет с 226% в сравнение с останалите

“Установихме, че в сравнение с група 2, участниците от първата са подобрили представянето си при припомнянето на списъка с думи - ключов тест за вербално учене и памет”, пишат авторите на проучването.

Според тях след шест месеца са настъпили следните промени:

От дузината участници в първата група 6-има са подобрили спомените си, докато в другата същия резултат са постигнали едва 3-ма от 11.

В група 1 само един от 12-те участници е имал по-лоши когнитивни резултати, докато във втората 7 от единадесетте души са с установени влошени когнитивни резултати.

Общо 5 от 12 души са останали на същото ниво по отношение на припомнянето в група 1, докато 1 от 11 души е останал на същото ниво в група 2.

Проучването е започнало с общо 132 случайно избрани участници, но проф. Леон признава, че от тях висок процент са отпаднали поради прекъсвания, свързани с пандемията от коронавирус.

“Макар че изследването е малко по обем, резултатите съвпадат с други научни открития, показващи връзка между обонянието и паметта”, казва д-р Джей Готфрид, професор по неврология и психология в Университета на Пенсилвания.

“Нашата публикация, както и тази на много други лаборатории показа, че миризмата може да има силен и целенасочен ефект върху паметта при сън”, добавя д-р Готфрид, който не е участвал в проучването.

Проф. Леон предполага, че подобряването на познавателните способности може да е свързано с факта, че същите области на мозъка, които обработват емоциите, ученето и паметта, обработват и миризмите.

“Обонянието е единственото усещане, което има директен достъп до областите на мозъчните центрове на паметта”, казва проф. Леон. Всички останали сетива първо предават информация през таламуса - яйцевидна структура в средата на мозъка, преди да я предадат на мозъчната кора за интерпретация.

Леон и колегите му са направили изображения, които разкриват

по-добра цялост на мозъчния път,

познат като ляв унцинатен фасцикул, при тези, които са използвали ароматерапия. Той свързва важния за паметта медиален темпорален лоб с префронталната кора за вземане на решения и започва да ерозира с възрастта.

Въпреки че качеството на съня не се различава значително между двете групи, специалистите посочват, че вдишването на аромати при спане може да допринесе за по-добра почивка, която е от съществено значение за формирането и съхраняването на дългосрочни спомени.

Д-р Майкъл Яса, съавтор на изследването и професор по невробиология на обучението и паметта в Калифорнийския университет в гр. Ървайн, предполага, че може да се направят допълнителни проучвания за терапии, които да стимулират обонянието.

“Всеки знае за силата на ароматите, които предизвикват спомени, въпреки това, за разлика от промените в зрението, които лекуваме с очила, и слуховите апарати при увреждане на чуването, за загубата на обоняние не е намерено лечение”, казва той в свое изявление.

Авторите на изследването казват, че се надяват откритията да доведат до повече работа в областта на лечението на загубата на обонянието и нарушенията на паметта. Те възнамеряват по-нататък да проучат въздействието на вдишването на аромати по време на сън върху хора с диагностицирана загуба на когнитивни способности.