След ислямската революция (1979 г., б. а.) и най-вече от няколко години насам иранското кино получи ново развитие и намери своето място в почти всички престижни международни кинофестивали, заяви културният аташе към посолството на Ислямска република Иран в България и директор на културното представителство г-н Али Аганури на специална пресконференция по повод Седмицата на иранското кино, която стартира тази вечер и ще продължи до 24 април във ФКЦ. Всяка година в Иран се правят повече от 100 игрални филма и около два пъти повече документални. Това поставя ислямската република на 15-о място в света по производство на филми, уточни Аганури. Въпреки че киноиндустрията е частна, правителството там подпомагало продуцентите с различни кредитни облекчения. По думите на културния аташе най-евтиният филм имал бюджет от поне 350 000 евро.

Успехите на иранската кинематография през последните две-три години (на фестивали в Чикаго, Куала Лумпур, Берлин и др.) Али Аганури коментира с това, че във филмите се засягат предимно проблеми от морално и духовно естество, както в социалния живот, така и преди всичко в семейството. В иранското кино почти напълно отсъстват измислените, но важни за западното кино елементи като секса и насилието, добави г-н Аганури. С прости средства се показват особено важни неща за живота на хората и това се цени дори на Запад. Хората търсят духовност и я намират в иранското кино, каза още културният аташе.

На въпрос на “ДНЕС+” дали е истина разпространената преди време информация за осъждането на американския филм “300” от страна на теократичната република, Али Аганури отговори положително. Той заяви, че сценарият на “300” е пълна лъжа и в неговата страна е имало силна реакция срещу филма, както от творческите среди, така и от народа. За съжаление напоследък сме свидетели на доста такива случаи, добави той. В отговор на американската лента в момента дори се работело върху продукция, която ще покаже историческата истина за онази иначе славна за загиналите спартанци битка. Персийската империя впрочем е една от централните теми за иранските кинотворци, работещи със сценарии на историческа основа, но такива филми няма в настоящата програма.