50 разярени по необясними причини хора, отказващи легитимация, заплашваха, изгаряха и крещяха на всичко на всичко шестимата човека на плажа на Иракли.

Представилите се за собственици на земи от сдружение „Иракли“ са изгорили дрехите, якетата и раниците с целия багаж на двама фотографи - любители орнитолози. Момчетата са били до с. Емона за вода, докато организираната тълпа с бензинови резачки, без видим повод, изнасяла всичко, което видела, и го изгаряла на клади на плажа.

Изсечени са десетки живи дървета и после изгорени. Ленд арт инсталации на плажа, стоящи от години, правени с любов, са били посечени със злоба и горени, като емблематичното старо дърво, накичено с джапанки, изхвърлени от морето.
Дивашкото поведение не се ограничило дотук – единствените двама свидетели на плажа - посетители на Иракли от 30 години, били заплашвани, че ако до 15 минути не се изнесат, ще „стане напечено“.

Аргументацията на тези действия е била „това не е българска природа, това е частна собственост“, макар плажът да е изключителна държавна собственост и да е бил чистен и обгрижван именно от посещаващите Иракли, а не от концесионерите. Изгаряният багаж пък е бил в горския фонд, разделящ плажа от нивите, който също е държавна собственост. При молбата на уплашените хора собствениците с резачки в ръце да се легитимират, те са се изсмели с думите: „Чуваш ли го тоя! Легитимация ще ми иска!“

Въпреки това едни средновековно мислещи хора, със средновековен начин на действие, непоинтересували се от това колко пари могат да спечелят от Европейските фондове, без да продават земята си, си позволяват на племенна основа да нарушават елемнтарните човешки права като това на сигурност и свобода на движението.

Ние от “Да спасим Иракли” дори не сме възмутени, не можем да сме омерзени. Просто ни е тъжно, че нямаме какво да кажем на агресията и алчността. Единственото, което можем да направим, е да се опитаме да говорим с хората в околните села, но не знаем кого да извикаме за преводач. В същото време, не без помощта на Столична община, се оказва, че общинската фирма „Галатея 2000“, която притежаваше бунгалата в северната част на плажа, се оказа мистериозно фалирала. Така в този момент се появяват нови и нови собственици на земи в Иракли, като сред тях са общински съветници от община Несебър и по неофициални данни и крупен строителен предприемач от женски пол, с обилни имоти и още по-обилни планове в Несебър и цялото Черноморие.

“Да спасим Иракли” може да предприеме само едно нещо в един такъв потресаващ момент - да направи станалото традиционно почистване на Иракли – този път обаче от изгорялата пластмаса, изсечените дървета, парчетата стиропор... да подаде ръка на тези хора, които са инструмент на фина манипулация в нечия схема на принципа „разделяй и владей“. Няма да се поддадем, защото други българи не могат да бъдат наши врагове, собствениците на земя не могат да бъдат наши врагове, ако наистина държат на земята си. Не може агресията да е начин на диалог. Не искаме и не можем да приемем такъв подход, защото от самото начало искахме всички, които обичат тази страна, да покажат, че можем да се отнасяме с любов и грижа към едно красиво кътче природа.

Прилагаме писмото на очевидеца - младия орнитолог Янко Янков, чийто дрехи и багаж са били изгорени на „кладата на недоволството“.

Какво се случи на Иракли на 27-ми април?

Нямам думи да опиша това, което стана на Иракли. На 27 април 2007 г. аз и един мой приятел пристигнахме на Иракли. Дойдохме с намерението да снимаме едно от малкото незасегнати места от строителния тероризъм по нашето Черноморие. Вечерта преспахме в непосредствена близост до плажната ивица, където си разположихме багажите. Сутринта на 28 април 2007 г. към 10,30 – 11,00 ч. тръгнахме към село Емона да вземем вода, понеже нашата вече беше на свършване. Когато стигнахме магазина беше затворен и ни се наложи да почакаме 30 мин. След което напазарувахме храна напълнихме вода и тръгнахме обратно.

Пресрещна ни един човек, който идваше от плажа на Иракли и каза, че са станали чудовищни вандалщини извършени от хора, които са се представили като сдружение на собствениците на Иракли. Минали са по биваците край плажа с брадви и щилки и са разбили всички биваци по плажа, след което са ги запалили. Побързахме да се върнем, да видим какво е станало. Когато пристигнахме видяхме, че по целия плаж се вият черни облаци дим. Отидохме да търсим багажите и установихме, че всичкият ни багаж го няма, който е на обща стойност над 1000 лв. в екипировка: палатка, три спални термо чувала, планински якета, шалтета, един самар, туристически газов котлон, храна, дрехи и други лични вещи.

Първата ни мисъл беше, че са изгорени в огнените клади по плажа. Веднага почнахме да търсим някакви останки от багажа в най-близкия огън , но успяхме да намерим само лъжица, нокторезачка и ножица, които са били в самара. От палатката, чувалите и якетата нямаше и следа. Явно някой е решил, че могат да му свършат някаква работа и ги е прибрал. Скъпият багаж просто беше откраднат, защото нямаше никакви останки от него в огъня. Да спомена, че тези огнени клади горяха и с помощта на солидно количество бензин, чиято миризма се разнасяше зловонно по плажа.

След първоначалния шок тръгнахме към бунгалата на къмпинг “Тихият залив”, за да потърсим някакво съдействие от хората, които работят там. Намерихме само един човек, който първоначално отричаше да знае каквото и да е, а после след като споменахме полиция и медии стана доста нападателен и в крайна сметка каза, че и да знае нещо няма да ни каже, както и че “Това не е българската природа, а е частна собственост”. Взехме телефона му, както и той нашите и се разбрахме ако разбере нещо да ни звънне. Не минаха и 20мин. откакто тръгнахме и той се обади. Каза, че е говорил с жена от сдружението на собствениците на Иракли, която е казала, че са ни изкарали багажа на плажната ивица. Малко след този разговор въпросният човек дойде и почна да търси багажа, видимо притеснен. Показахме му, че сме намерили вещи от багажа си в огъня. Вечерта останахме без дрехи и багажи и трябваше по най-бързия начин да намерим къде да преспим.

До 3;00 ч. се лутахме по плажа от огън на огън, за да се стоплим. Капнали от умора решихме, че все пак трябва да поспим малко и тръгнахме към “Пешова колиба” като по пътя взимахме всякакви найлони и парцали, които не са попаднали в огъня, за да се увием с тях за вечерта. Не мога да ви опиша за какъв студ ставаше въпрос. Колегата на сутринта ми разказва как вечерта се е събудил и помислил, че диви прасета ровят около колибата, защото цялата се е тресяла. Едва като се е поразсънил малко разбрал, че всъщност колибата се тресе, защото аз треперя от студ. На сутринта тръгнахме към главния път, за да се придвижим към гр.Обзор за да съобщим в полицията за случилото се. На разклона за Иракли на главния път намираме надпис, който гласи “ЕКОМАФИА” ?

Не знам как да коментирам това. Мисля че самият надпис говори сам по себе си, за грамотността на хората, които са го написали. В полицията в Обзор ни прие дежурният следовател. Дадохме показания какво е станало на Иракли. Казаха ни, че сме нямали работа там? Там не можело да се ходи ??? Констатирахме вещите, които са ни откраднати, но за сдружението на собствениците на Иракли не се спомена никаде, че са опожарили цялата плажна ивица ??? Въпросителните ставаха все повече, след като разбрахме, че при акцията на сдружението е имало органи на реда както и представители на частна охранителна фирма ???

Благодарим на дежурния следовател, който ни обърна необходимото внимание и обеща да направи каквото може. Искрено се надяваме, че властта ще се отнесе с необходимото внимание към случая и ще демонстрира пълна безкомпромисност към подобна вандалщина и че виновниците за това ще бъдат наказани, все пак живеем в правова държава.

Ние знаем, че подобни неща не трябва, и неможе да се случват в една европейска държава. Знаем, че ще останем в България и че ще се борим в рамките на закона да запазим нейната природа –
ОСТАНЕТЕ И ВИЕ

Движение “Да спасим Иракли”