Повечето от българите свързваме пътуването с влак като неприятно изживяване, защото състоянието на българските държавни железници не е никак добро. Направо е трагично, ако трябва да бъдем честни. Но това далеч не е така на повечето места в Европа. Като в Германия например. 

И 17-годишният дигитален номад Ласе Щолай дори решава да поживее в местната железница, местейски се от влак на влак вече година и половина. Ласе понякога изминава близо 10 хиляди километра на ден из цяла Германия с влаковете на Deutsche Bahn. Той пътува в първа класа, спи в нощните влакове, закусва във вагон ресторантите и взема душове в обществени басейни и центрове за отдих, като за всичко това използва своята неограничена годишна железопътна карта.

Ласе няма постоянно местожителство и изглежда наистина се наслаждава на необичайния си начин на живот, нещо, което той описва редовно в блога си Life on the Train.

"Вече година и половина живея във влака като дигитален номад", казва наскоро Ласе пред Business Insider. "През нощта спя в движещия се влак Intercity Express (ICE), а през деня седя на седалка и работя като програмист, заобиколен от много други пътници. Пътувам от единия до другия край на страната. Проучвам цяла Германия."

Ласе взима решението да живее във влак, когато е на 16 години. Тъй като училището вече е зад гърба му, през лятото на 2022 г. решава да се отдаде на страстта си към пътешествията, да напусне дома на родителите си в Шлезвиг-Холщайн и да се впусне в огромно приключение.

"Ако ми се пътува до морето, сутрин вземам влака на север. Ако жадувам за суматохата на големия град, тогава търся връзка с Берлин или Мюнхен. Или вземам експресния влак до Алпите за пешеходен туризъм."

Той използва приложението на железниците, за да организира следващата връзка вечер и спи, докато пътува към желаната дестинация. 

"Първите месеци бяха трудни и трябваше да науча много за това как работи всичко, защото беше много по-различно от това, което си представях", разказва Ласе, но признава, че вече всичко си е дошло на мястото.

Що се отнася до разходите и одобрението на родителите му,  Ласе споделя, че като се вземат предвид всичките му харчове, му излиза около 10 000 евро на година, за да живее по начина, по който е избрал.

"Имам много свобода и мога да решавам всеки ден къде искам да отида, независимо дали в Алпите, в голям град или на морето. Аз съм напълно гъвкав."

Тийнейджърът обаче не крие, че е трябвало дълго време да убеждава родителите си, за да му дадат разрешение да се в впусне в това приключение. В крайна сметка му позволяват да го направи, съдебно уреждат документите и му помагат да продаде голяма част от вещите си, за да има някакви пари в себе си, с които да започне новия си живот.

Заради непрекъснатото пътуване Ласе носи със себе си само най-необходимото. "Най-важното нещо е моят лаптоп и моите шумоизолиращи слушалки, които поне ми дават малко уединение във влака", признава Ласе и допълва, че важен аспект на минимализма във влака е намаляването на материалните притежания.

"Тъй като наличното пространство е много ограничено, трябва да изберете внимателно това, от което наистина се нуждаете. Това означава да се отървете от ненужните вещи и да се ограничите до наистина най-важното."

Германският тийнейджър осъзнава, че предизвикателството да не трупа все повече и повече неща е централен компонент на минималистичния живот, особено когато трябва да събереш всичките си притежания в една раница.

Размишлявайки върху забързаните 18 месеца, Лансе не крие, че този начин на живот е доста натоварен и напрегнат понякога и определено не е за всеки, но пък си има и своите плюсове.

"Любимият ми маршрут минава през долината на Средния Рейн между Майнц и Бон. Тук влаковете винаги се движат много бавно по реката. Това е красив живописен маршрут, който се простира в подножието на лозята. Гледката отвън е прекрасна."

Лансе изминава около 500 000 километра, откакто започва да живее във влаковете. Не е сигурен колко още време иска да отдели, за да пътува из Германия и да се събужда на някое различно място всеки ден. Но тъй като жп картата му е валидна още шест месеца, със сигурност има още какво да види.