Бигорският манастир „Свети Йоан Предтеча“ вече 1000 години е пазител на християнски дух в Западна Македония.

Името на светата обител идва от камъка бигор, който се добива в района. Тя е била част от Охридската българска архиепископия и Българската Екзархия.

Много легенди и предания съществуват за основаването на манастира. Според един стар църковен поменик от 1833 г., който е изследван от Йордан Иванов, той е основан през 1020 г. Българският възрожденски деец Йордан Хаджиконстантинов Джинот твърди, че манастирът е основан по времето на цар Саумил, т.е. преди падането на Първото българска царство под византийска власт през 1018 г.

Най-големият авторитет проф. Иван Снегаров в своята „История на Охридската архиепископия-патриаршия“ смята, че той е построен много по-късно – по време на турското робство през XVI век. Заради кампаниите на Високата порта по ислямизация на местното население „Свети Йоан Бигорски“ е изоставен, за да започне отново своя духовен живот през 1743 г.

Тогава йеромонах Иларион го възобновява с няколко килии и купува малко ниви и лозя. През 1800 г. игуменът Митрофан е построил сегашната църка. Тя е богато украсена през 30-те години на XIX век. Нейният иконостас и архиерейски трон са дело на майстори резбари от прочутата Дебърска школа начело с Петър Филипов.

Разцветът на „Свети Йоан Бигорски“ съвпада с епохата на българското Възраждане през XIX век. Игуменът Арсений /1807-1838 г./ значително го разширява – построени са манастирската трапезария и северната сграда.

В светата обител са изографисани български царе и светци, които са още едно доказателство за народностния характер на тази важна религиозна светиня.

Неоспоримо доказателство за българския национален дух на светата обител намираме във фреските на българските светци и царе, с които тя е украсена. Сред тях са светите солунски братя и техните ученици св. Климент Охридски и св. Наум Преславски, княз Борис Покръстител, последните владетели на Първото и Второто българско царства – Иван Владислав и Иван Шишман.

Проф. Иван Снегаров подчертава, че „Свети Йоан Бигорски“ е един от най-важните манастири в Охридския диоцез“.

Лъч надежда за кратко са Балканските войни /1912-1913 г./, но вместо така желаната свобода и обединение с отечеството България, западните македонски земи са завладени от Кралство Сърбия. Още в първите дни на окупацията монархията на Караджорджевичи започва да преследва монасите от Бигор, които не желаят да се откажат от своята народност.

На 30 ноември 1912 година сръбски офицери, заедно с един полицай отвеждат игумена на манастира йеромонах Партений, защото не е позволявал в манастирската църква да се споменава името на епископ Варнава, който по-късно става сръбски патриарх. Игуменът Партений плаща тежка цена за своята родолюбива дейност. През 1918 г. той е убит по зверски начин от сръбските власти – нарязан на парчета и хвърлен в река Радика, защото отказва да подпише декларация, че манастирът е сръбски.

Въпреки всички опити за денационализация от страна на властите в кралска и комунистическа Югославия Бигорският манастир се запазва. Голяма заслуга за това има и настоящият игумен Партений, който е защитник на Договора за приятелство и добросъседство, подписан от премиерите на България и РС Македония Бойко Борисов и Зоран Заев през август 2017 г.

Бигорският манастир е посетен през 2017 и 2018 г. от председателя на Народното събрание Димитър Главчев и президента Румен Радев.

В 9.00 часа започна божествена литургия в манастира.