За Каролайн де Гито, куратор на изложбата и отговорник за кралската художествена колекция, работата с архива се оказва истинско откритие

Кралица Елизабет II е участвала в създаването на своя гардероб много по-активно, отколкото мнозина предполагат, като лично е насочвала решения за дължини, украси и дори избор на платове, особено за важни задгранични посещения.

Нова изложба, организирана по повод стогодишнината от рождението ѝ, показва, че прочутият ѝ публичен образ, ярки палта, рокли и богато бродирани вечерни тоалети, е резултат от десетилетия внимателно сътрудничество с водещи британски модни къщи.

Изложбата "Queen Elizabeth II: Her Life in Style" се открива на 10 април в The King’s Gallery в Лондон и ще представи около 200 облекла и свързани с тях предмети. Това ще бъде най-мащабната експозиция, посветена на нейното облекло. Обхващайки десет десетилетия, представянето проследява пътя ѝ от млада принцеса до най-дълго управлявалия монарх на Великобритания и показва как модата се превръща в един от най-силните ѝ инструменти за комуникация.

За Каролайн де Гито, куратор на изложбата и отговорник за кралската колекция, работата с архива се оказва истинско откритие. "Изненадах се колко активно е участвала лично", казва тя пред Press Association. "Има множество доказателства, че е давала насоки за детайлите – дължини, украси и други елементи. Ясно е, че между нея и дизайнерите е съществувала много тясна връзка."

В общественото съзнание покойната кралица често се свързва с лесно разпознаваем образ – палто в ярък, плътен цвят, шапка в същия тон, удобни обувки и неизменната дамска чанта. Тази своеобразна "униформа", изграждана с години, е гарантирала, че тя се откроява ясно по време на срещи с хората и на големи публични събития. "Ако си я представите в съзнанието, веднага можете да видите как е облечена", отбелязва Каролайн де Гито. "Тя изгражда наистина отличителен стил."

Този разпознаваем облик обаче не е бил случайност. След възкачването си през 1952 г. младата кралица работи тясно с дизайнери като Норман Хартнел, създал сватбената ѝ рокля през 1947 г., както и с Харди Еймис, ключова фигура в следвоенната висша мода в Лондон, пише The Independent.

Техните модели оформят стилистичния език на ранните години от нейното управление. Фината бродерия и луксозните британски текстили излъчват приемственост и оптимизъм в следвоенния период.

"Усеща се как тя открива своя стил, изгражда своя стил, различен от този на майка ѝ и баба ѝ", обяснява де Гито. "В същото време има кодове в начина, по който се облича, които напомнят облеклото на предишни поколения."

Вместо да подреди експозицията хронологично, Каролайн избира тематичен подход, с раздели, посветени на вечерни тоалети, дневно облекло и шивашки техники. Тази организация показва как дрехите имат различна функция според случая, от блясъка на държавните банкети до практичността на живота в Балморал. Презентационни албуми разкриват доколко Елизабет II е била ангажирана. Анотирани рисунки съдържат нейни ръкописни бележки за платове и цветове, подготвяни за задгранични посещения. Далеч от образа на пасивен носител на висша мода, тя е имала активна роля в оформянето на дрехи, които са били виждани от милиони по света.

Използването на цвят, вероятно най-разпознаваемата черта на гардероба ѝ в по-късните години, е било внимателно премислено. "Става дума за видимост. Става дума да бъдеш забелязан. Използването на цвета като средство за послание определено е нещо, което тя развива", казва Каролайн де Гито.

При визити в чужбина цветовете и бродериите често са носели фини дипломатически препратки. В Австралия жълтото е било често предпочитано като знак към националното цвете, акацията. В бродираните мотиви понякога са включвани емблеми на страните домакини. Тези детайли, макар и ненатрапчиви, са част от по-широка стратегия. "Вниманието към детайла трудно може да бъде преувеличено", подчертава Каролайн.

Изложбата откроява и широтата на британския талант, стоящ зад гардероба на кралицата. Наред с големи имена като Хартнел и Еймис, тя насочва внимание и към по-малко известни фигури.

Когато става ясно, че авторството често се е посочвало неточно, Бъкингамският дворец се погрижил дизайнерите да бъдат коректно отбелязвани в официалната комуникация, жест, който подчертава подкрепата на монарха за британското майсторство.

Отделна линия в експозицията е неформалният гардероб на кралицата. Копринени кърпи, вързани спретнато под брадичката, тартанови поли и якета Barbour показват друга страна от живота ѝ, свързана със селската среда и семейните традиции. "Става дума за практичност и удобство, но и за това да изглеждаш елегантно, дори да вървеше през поле с гумени ботуши, тя пак изглеждаше стилно", казва Каролайн де Гито.

Сред най-въздействащите експонати е кралската кръщелна роба, носена от 62 кралски бебета, включително и от самата Елизабет II. Създадена през 1841 г., тя ще бъде показана публично за първи път. През 2004 г. кралицата поръчва точно копие, за да се запази крехкият оригинал, решение, което отразява нейния внимателен баланс между съхраняването на традицията и защитата на наследството.

За де Гито архивът като цяло разкрива монарх, който е възприемал облеклото не просто като дреха, а като част от функционирането на монархията. 

Събрани заедно, експонатите показват как тя е използвала модата, за да внушава стабилност, да подкрепя британската индустрия и да предава фини послания, без да произнася нито дума. А както ясно демонстрира юбилейната изложба, образът на кралица Елизабет II, ярък, овладян и незабавно разпознаваем, е плод на сътрудничество и изключително внимание към детайла.