Над една трета от българите смятат, че жертвата на изнасилване носи вина за посегателството, а всеки четвърти въобще поставя думите й под съмнение. Това показва проучване на агенцията за медийни анализи „Персептика”, цитирано от bTV.

Изследването обхваща близо 110 000 споменавания в новинарските и социални мрежи („Фейсбук”, „Туитър”, блогове и форуми) в периода 7 декември 2015 г. – 6 декември 2016г.

Когато се обсъждат случаи на изнасилване, 52% от коментиращите за склонни да вярват на жертвата на изнасилване, 20% казват, че са необходими повече доказателства, за да се установи истината, а първата реакция на 24% е да се усъмнят в обвинението. 4% от коментиращите твърдят, че сами са били жертва на изнасилване.

По въпроса за отговорността на жертвата, 61% от потребителите на социални медии са категорични, че тя никога не е виновна за изнасилването си, 4% допускат, че е възможно да носи някаква вина, а 35% вярват, че често носи поне част от отговорността – че се е доверила на непознат и е влязла в апартамента му, че се е напила, че се е облякла предизвикателно и пр. Цели 14% смятат, че понякога има обстоятелства, които смекчават вината на извършителя.

Най-активно обсъжданите теми за разглеждания период включват нападенията в Кьолн от края на 2015г., убийството на Боньо Фаса от 18-годишната Мария Гиздева на 25 юли в Стара Загора и аборта след изнасилване (особено в контекста на опита в Полша да бъде забранен абортът при всички обстоятелства).

Цели 16% от общия брой споменавания споменават насилието срещу жени в контекста на бежанската криза, като традиционните медии се фокусират върху отразяването на реални инциденти, където заподозряният извършител е мигрант, а в социалните медии преобладава страхът, че потокът от мюсюлмани ще отприщи вълна на нападения срещу жени, посочват от „Персептика”.