9 българи са с мерки за неотклонение и обвинения в данъчни престъпления и пране на пари

Софийска градска прокуратура (СГП) привлече към наказателна отговорност  девет български граждани за престъпления, свързани с участие в организирана престъпна група, данъчни престъпления, както и за изпиране на пари и определи на всеки от тях мярка за неотклонение „парична гаранция“ в различен размер – от 5 хил. до 100 хил. лева.

Досъдебното производство е образувано с постановление на наблюдаващия прокурор в СГП от 08.09.2022 г. Данните, послужили като основание за образуване, са събрани в периода 2021 г. – 2022 г. от служителите на ГДБОП, които са провели множество оперативноиздирвателни мероприятия във връзка с придобита информация за наличието на организирана престъпна група, действаща с цел извършване на престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи на територията на Република България и последващо легализиране произхода на финансовите средства чрез отчитането им като печалби в „резултат“ от търговската дейност на реално дружество, регистрирано за целите на данъчно облагане по ЗДДС.

Разследването е възложено на ГДБОП, от наблюдаващия прокурор са дадени множество подробни указания и е извършено при съвместна координация със СГП.

В резултат на проведена на 15.03.2023 г. специализирана полицейска операция на ГДБОП съвместно със СГП са били извършени претърсвания и изземвания на 15 адреса на територията на гр. София и областта. Били са иззети множество веществени доказателства – документи, компютри, мобилни телефони ведно със сим – карти, значителна сума пари в различна валута – в лева, в евро, в щатски долари и в швейцарски франка, и над 20 броя електронни подписи.

Събраните доказателства наблюдаващият прокурор в СГП е оценил като достатъчни по смисъла на чл. 219, ал. 1 НПК за привличане на обвиняеми. На този етап има обосновано предположение за това, че:

в периода от м. 09.2019 г. до 15.03.2023 г. осем от обвиняемите са участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел (чл. 321, ал. 3 от НК);

четирима от тези осем са обвинени и за това, че за времето от  2020 г. до 01.03.2023 г. са участвали в извършването на изпиране на пари в особено големи размери, като случаят е особено тежък (чл. 253, ал. 5 от НК);

един обвиняем е привлечен към наказателна отговорност само за изпиране на пари в особено големи размери, като случаят е особено тежък (чл. 253, ал. 5 от НК);

двама са обвинени и за това, че в периода от м. 09.2019 г. до 15.03.2023 г. са извършили данъчно престъпление в особено големи размери (чл. 255а, ал. 2 от НК).

На обвиняемите са определени са мерки за неотклонение „парична гаранция“ в различен размер – трима са с гаранции от по 5000 лв., трима са с гаранции от по 10000 лв. и трима са с гаранции от по 100000 лв. На двама е наложена и забрана да напускат пределите на страната.

Според събраните до момента доказателства на територията на Република България е извършена регистрацията на 25 търговски дружества по ЗДДС на името на криминално проявени лица, лица с нисък социален статус, лица без образование и малоимотни лица. Същите по документи се водят купувачи на значителни количества стоки - захарни изделия, енергийни и безалкохолни напитки, от търговски дружества, регистрирани за целите на ДДС в други държави – членки на ЕС. Тези стоки се продават на територията на Република България „на черно“ от склада на един от участниците в организираната престъпна група, който е собственик и управител на реално функциониращо търговско дружество в България и едновременно с това е собственик на търговско дружество, регистрирано в Република Полша, от което основно се извършва покупката на стоки. Върху стоката не се начислява ДДС, не се издават съответните документи за продажбата им в България, сделките не се осчетоводяват по надлежен ред и не се внася дължимия данък в бюджета. По този начин бюджетът на Република България бива ощетен.

Пълномощниците на всички установени дружества са три определени лица. След като дружествата биват учредени и регистрирани по ЗДДС, на тяхно име се издават пълномощни, с които упълномощените лица извършват банкови операции с големи суми пари, като нареждат плащане към реални чуждестранни дружества за закупуването на стоки. Пред банката се декларира, че средствата са с произход от извършени продажби, без същите да бъдат отразени счетоводно в справки – декларации по ЗДДС на 25-те търговски дружества.

Разследването по случая продължава под надзора и ръководството на СГП.