Когато преди 11 г. стотици хора от ромския квартал на Видин “Нов път” оплакват 41-годишния Георги Марков, те скърбят за един добър, работлив и уважаван човек.
“Жалко е за него самия, защото не може да се върне, а за другите животът продължава напред”, говорят тогава съкварталците му.

Никой не подозира как неговата смърт ще порази цялото му семейство. На 22 юни 2002 г. Георги е пребит и посечен с брадва от трима мъже от фамилията Зрънкови. Днес двама от тях вече са излежали присъдите си и са на свобода. Третият скоро ще излезе от затвора.
За тях животът наистина продължава.

За съпругата и децата на жертвата им обаче всеки ден е борба за живот, защото стресът от преживяното е отключил тежки болести. Синът му Марин, който е на 28 г., има мозъчен тумор и след 3 операции у нас, единствената му надежда е спешна животоспасяваща операция в чужбина. Тя струва 52 000 евро, но той няма средства за нея.

Няма и кой да му помогне, защото след убийството майка му Неда не е добре психически, сестра му Надя страда от сърдечно заболяване, а нейната 15-годишна дъщеря от 8 г. е с инсулинозависим диабет.

“Унищожиха цялото семейство на Георги! Марин беше още ученик на 17 г., когато пред очите му убиха баща му, и това не може да не е дало отражение и да не е една от причините за болестта му”, убедена е леля му Анка.

При това не само убийството, но последвалото ходене по съдилища в продължение на 4 г. и половина, докато Зрънкови не бяха окончателно осъдени.

Живеещите в “Нов път” отдавна са забравили войната със Зрънкови, която остави след себе си два трупа, шестима ранени, три опожарени и десетина ограбени къщи. След убийството на Георги хиляди скочиха срещу фамилията и се наложи в онзи момент с жандармерия да пристигне тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов и да овладее положението.

Последва изселването на 63-ма души от Зрънкови, които два месеца обикаляха страната. С два автобуса и ТИР с багажа им те минаха през общежитие в Ботунец, изоставена казарма в Челопечене, през Русе и Шумен, Дупница и Кюстендил.

Гонени отвсякъде, те бяха принудени да се върнат във Видин. Полицията ги охраняваше в домовете им на ул. “Стара планина” през първите 9 месеца след завръщането им, а депутати, областен управител и кмет посредничеха, за да може общността да ги приеме. В крайна сметка това се случи.

Страстите ескалираха отново на няколко пъти докато вървяха първите съдебни заседания срещу тримата убийци - братята Ангел и Боян Русинови и братовчед им Колчо Перов.

После утихнаха и на последните дела единствените, които се вълнуваха от изхода на съдебната битка, бяха семействата на убития и на подсъдимите. “Брат ми бе човек с авторитет и бе отишъл с добро при Зрънкови, за да укроти положението, а те го нападнали в гръб. Оставиха 2 деца сираци, а присъдата им е малка”, възмутен бе тогава братът на убития Георги - Николай Марков, който настояваше за доживотен затвор.

След няколко разходки по инстанции и връщане на делото в прокуратурата за доразследване окончателните присъди бяха лишаване от свобода при начален строг режим от 17 г. за Ангел Русинов, 16 г. за Боян Русинов и 15 г. за Колчо Перов.

Колчо и Боян вече са изтърпели наказанията си - не в пълен размер, а по схемата 2 работни дни в затвора се смятат за 3 дни лишаване от свобода. Солидарно тримата бяха осъдени да изплатят на майката на жертвата 25 000 лв. кръвнина и по 40 000 на децата му Надя и Марин. Общата сума от 105 000 е толкова, колкото е необходимо за лечението на Марин. Тя и до днес не е изплатена, а парите са жизнено необходими за болния мъж. Минимални постъпления по сметката имало от работата им в затвора.

Докато здравето на майка му и сестра му се сринало скоро след трагедията, за болестта на Марин никой не подозирал допреди година. След като завършил училище, той продължил скромния бизнес на баща си с търговия на общинския пазар във Видин. Оженил се и преди 6 г. му се родил син, когото нарекъл Георги, на името на баща си. Преди година и половина се родила и дъщеричката му Венислава.

Скоро след това започнали здравословните му проблеми - главоболие, гадене, повръщане, проблеми с координацията. Оказало се, че младият едър и на вид здрав мъж всъщност има тежко онкозаболяване мултиформен глиобластом.

Първата операция била направена на 27 декември м.г., но туморът не бил премахнат напълно. Последвала втора операция, а преди десетина дни и трета. След втората операция с подкрепата на роднини Марин бил заведен на консултация в турска клиника. Там неврохирурзите потвърждават, че могат да отстранят изцяло образуванието и след това да приложат едновременно радио- и химиотерапия. Офертата за цялостно лечение е на стойност 52 800 евро. На 16 април т.г. е подадено заявление в комисията за лечение в чужбина, но на 23 май е получен отказ.

От 11 юни е стартирала кампанията за набиране на средства чрез дарителски SMS.
“Не можем да седим и да чакаме да се съберет парите за Турция, защото състоянието му се влошава. Правим каквото можем тук и миналата седмица беше третата му операция в София, но и след нея не е премахнат целият тумор”, разказва лелята Анка.

Марин е на легло, но е с ясно съзнание какво се случва. За него в момента се грижи съпругата му Десислава, която е по майчинство и гледа малката им дъщеричка. Майка му и сестра му не могат да му помогнат. Сестра му трябва да се грижи за болната си дъщеря, за чийто диабет близките също намират косвена връзка с убийството на Георги Марков.

Винят се, че може би около преживяното и последвалата съдебна сага не са обърнали навреме внимание на детето и когато диабетът бил диагностициран преди 8 г., момиченцето трябвало да започне направо с инжекциите с инсулин.

Историята, която всички забравиха

На 16 юни 2002 г. болният от епилептична деградация и с психически отклонения Цветелин Перов от фамилията Зрънкови не се прибира в дома си във Видин. На 18 юни родителите му подават сигнал в полицията, че е изчезнал.

След 3 дни близките му вече знаят, че Цветелин вероятно е убит. На 22 юни вечерта във видинското РПУ са задържани заподозрените братя Найденови и това изважда духа на отмъщението от бутилката - роднините на Перов и роднините на арестуваните се изправят на нож.

През нощта на 22 срещу 23 юни става първото кърваво меле пред къщите на Зрънкови на ул. “Стара планина”. Тогава при тартора на фамилията Манчо отива единственият осмелил се да посредничи за решаването на конфликта - Георги Марков. Трима от Зрънкови обаче го нападат, пребиват и забиват брадва в тила му. Следва меле, в което биещите се са разтървани с намесата на около 50 полицаи.

На 23 юни обаче силите на реда се оказват безсилни, след като в този ден се случили две неща - тялото на убития Цветелин е намерено, а тежко раненият Георги Марков умира от раните. Второто взривило махалата - вечерта стотици окупират къщите на Зрънкови и пак започва масов бой.

Положението е овладяно, когато на място пристигат главният секретар на МВР Бойко Борисов и началниците на Национална служба “Полиция” Васил Василев, на НСБОП полк. Румен Миланов, на жандармерията - полк. Живко Живков, на Гранична полиция - полк. Валери Григоров, на противопожарна охрана - полк. Кирил Войнов.

За потушаването на размириците в помощ на 105 полицаи от Видин са докарани 6 бронетранспортьора, 60 командоси, части за бързо реагиране на НСБОП, жандармеристи,
гранични полицаи с 15 кучета, полицейски сили от Монтана и Враца. За да се предотвратят следващи кръвопролития, 63-ма от рода Зрънкови са изселени от квартала и държавата им търси място, но никъде в страната не ги приемат. След двумесечно митарстване те се завръщат във Видин.

Убиецът на Цветелин - Найден Найденов, впоследствие е разкрит и осъден. Разкрити и осъдени са и убийците на Георги.

Днес кварталът е забравил войната и няма проблеми със Зрънкови. Част от фамилията се занимава с дребен бизнес, други са заминали на гурбет в чужбина, а най-бедните преживяват от социални помощи.

Излезлият от затвора Колчо Перов не се вясва там, защото живее в общинско жилище във Видин. Боян се е завърнал в къщата си в “Нов път”, отворил е павилионче и се препитава от търговията в него. Най-зле е семейството на Ангел, което е оставено на ръцете на съпругата му Бонка и тя се грижи за седмина внуци. /24chasa.bg