Председателят на Асоциацията на прокурорите в България прокурор Елица Калпачка коментира остро случилото се в Съдебната палата, където представители на БОЕЦ и „Правосъдие за всеки“ направиха опит да нахлуят в кабинета на и.ф. главен прокурор, а ситуацията прерасна в сблъсъци със служители на Главна дирекция „Охрана“.

По думите ѝ протестът е право на всеки гражданин, но това право не включва действия, които нарушават реда в съдебна институция. Насилието, опитите за физическо проникване в служебни помещения, сблъсъците с охраната и проявите на вандализъм са недопустими и не могат да бъдат определени като демократична форма на несъгласие.

В интервю за „Труд“ Калпачка подчертава, че подобни действия създават реален риск за сигурността на гражданите и служителите и възпрепятстват нормалното функциониране на съдебната система. Според нея опасността не е само в конкретния инцидент, а в прецедента, който би могъл да бъде създаден.

„Ако такъв модел на поведение бъде приет за нормален, утре може да се стигне до опит за „арест“ на съдия или прокурор в съдебна зала“, предупреждава тя. Това, по думите ѝ, би означавало хаос и подмяна на правовия ред. Председателят на прокурорската асоциация е категорична, че несъгласието трябва да се изразява по законов път. В правовата държава съществуват механизми за обжалване, търсене на отговорност и обществен дебат. Замяната им със сила или самоуправство не решава проблеми, а подкопава доверието в институциите и създава несигурност за всички.

Елица Калпачка коментира и медийните изяви на бившия председател на АПБ Владимир Николов, който заради нарушения бе освободен от Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет: „Това е опит за препиране на биография чрез театър.

Когато вече не ръководиш организацията, започваш да разказваш легенда за „натиск“, „репресия“, „кампания“. Легендите не са факти. Ако Владимир Николов беше честен и беше минал през истински катарзис, щеше да започне не с лозунги за „натиск“, а с признание.

Да каже ясно: „бях част от най-близкия кръг около Иван Гешев, защитавах го публично и носех отговорност за публичния образ на АПБ в онзи период“. Вместо това виждам опит за изпиране на биография – да се сменят ролите, без да се поеме вина.

Публичният отпечатък е очевиден: близост, публична защита и позиции, които звучаха като услужливи декларации. И ако наистина днес иска „светлина“, първо трябва да признае най-важното – че този модел допринесе за сегашната липса на доверие към прокуратурата.

Виждам координиран опит да се „препере“ компрометиран публичен образ. И това е двоен аршин: едни се сочат и наказват за зависимости, а други се представят за „борци“, само защото е удобен моментът“.