„Дали някой представител на институция в държавата харесва или не харесва този, който стои начело на прокуратурата, не интересува българските граждани“. Така главният прокурор Иван Гешев завърши свое изявление пред журналисти, с което обяви мащабната акция за противодействие на наркоразпространението, под кодовото име „Бяло“. От думите на Гешев обаче може да се направят два важни извода. Първо - изглежда между МВР и прокуратурата вече е налице диалог, какъвто нямаше от близо 2 години. И то не просто нямаше, а от МВР открито атакуваха държавното обвинение и особено обвинител №1. Второ - държавата може да демонстрира, че отново е на мястото си, защото Гешев е прав, че хората не се интересуват кой кого харесва или не, а да има сигурност и спокойствие.  

Преди малко повече от месец главният прокурор бе този, който даде тласък на прераждането на диалога между институциите. Гешев изпрати няколко писма до служебния вътрешен министър Демерджиев и до председателя на ДАНС, с които ги призова за подновяване на обмена на информация, на взаимодействието и връщането на държавата на мястото й. Резултатът не закъсня, виждаме в акция „Бяло“ срещу наркомафията.  

Възраждането на нормалното функциониране на отделните органи в държавната власт едва ли ще се случи за ден или два, най-малкото защото проказата на раздора и политическите атаки срещу съдебната система дълго време ги разяждаше. В продължение на почти две години в държавата цари хаос – коалиционни партньори се скараха за постове, пари и влияние, докато страната потъва в икономическа, социална и здравна криза. Какво остава за политическите опоненти, които ежедневно се замерят с обвинения - кой е по-корумпиран или некадърен.  

За близо две години закриването на специализираните съдилища и прокуратури бе единствената постигната „висока цел“ на политическия ни елит, а резултатите от законодателните им експерименти с правосъдието показаха и истинските им цели. Наркотиците заляха улиците, телефонните измами отново са в своя разцвет, организираната престъпност излезе от бърлогата, в която беше натикана от спецорганите, а гражданите се оказаха в разграден двор. Подсъдими олигарси като Баневи, Арабаджиеви, Миню Стайков, Васил Божков и други, чиито милиарди бяха запорирани по дела именно пред специализираното правосъдие, гръмнаха шампанското.

Освен пълния разпад на държавността, на който станахме свидетели, видяхме как един главен прокурор, обвиняван, че е всевластен и това го прави опасен, бе подложен на невиждани по интензитет и размер поръчкови атаки. Всъщност, последното не е изненада, защото Гешев бе мишена на задкулисието още от момента, в който се зае да разплита схемите на финансовата пирамида КТБ.  

Неоспорим факт е, че няма главен прокурор през целия преход, който да е бил толкова атакуван, просто, защото е активен. Още като шеф на ликвидираната спецпрокуратура, Иван Гешев демонстрира, че е готов на война с незаконно забогателите и недосегаемите, но не само – успя да ликвидира със системна работа десетки групи за телефонни измами, които ежедневно тормозеха и мамеха възрастни хора. Но после сякаш се забрави  колко от тях се поминаха от мъка и срам, че са били  подмамени да хвърлят от балкона спестяванията си, събирани цял  живот.  

Не само като шеф на спецпрокуратурата, но и като  заместник главен прокурор Гешев отново влезе в полезрението със своята активност и още преди три години засегна интересите на кръгове, далеч извън границите на държавата. През 2019 г. от страната бяха изгонени руски дипломати, заподозрени в шпионска дейност. Последваха още няколко случая. В качеството на обвинител №1 Гешев успя да създаде условия за активна работа и в резултат бе разкрита мащабна шпионска група, в която бяха замесени български разузнавачи и висши чиновници.  

Но тази активност доведе до ответен удар. Мафията се притесни за тъмния си бизнес и парите си, политици  - за своята недосегаемост, и интересите им съвпаднаха. И бързо се намери начин да се всее разкол в управлението на държавата, а през краткия, но за сметка на това провален мандат на Бойко Рашков като вътрешен министър, МВР да бъде превърнато в политическа милиция, да атакува целенасочено близки и роднини на прокурори, нещо немислимо в една правова държава.  

Сега в ход е операция „Бяло“. Тя може да се приеме и като бялата лястовица на възстановяването на нормалността, на така нужния взаимен контрол, но и взаимодействие между властите, на връщането на усещането за ред и държава.

Тази операция е лоша новина не само за наркомафията, но и за онези политически кръгове, които въпреки  непрестанните си провали, не са се отказали от поръчение №1 на спонсорите си – войната за превземане на прокуратурата.

Е, добрата новина е, че и този път няма да им се получи – вече все повече хора осъзнават, че „съдебната реформа“ е измамен параван за осигуряването на бягство от отговорност. Българите не искат това, а сигурност и справедливост. Засега Гешев, харесван или не, единствен се опитва да проправи път за тях.