"Моята интерпретация е, че случаите на причинена тежка телесна повреда или смърт при превишена скорост са за квалификация умишлено причиняване на смърт или телесна повреда“, посочи пред БНР министърът на правосъдието Данаил Кирилов. Той уточни, че съдебната практика разглежда тези случаи като "по непредпазливост“. Така Кирилов коментира предложенията на ГЕРБ за промени в Наказателния кодекс и завишаване на наказанията за пияни и дрогирани шофьори и превръщането им от непредумишлени в умишлени убийци на пътя.

Правосъдният министър посочи, че в сряда юридическият екип на партия ГЕРБ е обсъдил и въпроса дали да се повдигне дискусия за това управлението на превозно средство след употреба на алкохол или наркотични вещества да бъде квалифицирано като умишлено деяние.

"Въпросът е за дебат и не е включен в текстовете, които депутатите днес ще внесат в деловодството на Народното събрание. Той е за по-спокоен и широк правен дебат", изтъкна Кирилов.

Министърът на правосъдието припомни, че още в края на 2017-а година са били подготвени текстовете за инкриминиране на управлението на МПС под влияние на наркотични вещества. Те са в сила от 3-ти януари 2018-а година.

"Това даде пряк ефект - още 2018-а година имаме намаление на тези случаи с повече от 30%", припомни юристът.

Министърът на правосъдието не отрече реактивното действие на законодателя при конкретни поводи, какъвто сега е катастрофата, в която загина журналистът Милен Цветков.

"Законодателят действа реактивно, под обществен натиск", напомни Кирилов.

Според него и обществото трябва да добие правна култура и познание, за да разбере, че размерът на наказанието не е единственият инструмент, за да се осъществи превенцията спрямо определен вид престъпление, а факторите са комплексни. /tribune.bg