В хижата край "Петрохан" са открити множество предмети с ясно изразена будистка, по-конкретно тибетска религиозна тематика. Това анализира експерт по езотерика и окултизъм.

Криминалният случай с труповете край Петрохан и последвалите свидетелства завихри сериозна тема за педофилия, сектантство и форми на будизъм. А в клип, разпространен от МВР, можем да видим наследството на "Лама" Иво. 

"На централно място се намира олтар, посветен на тибетско божество. Върху него са били оставяни дарове – хляб, ябълка, шоколад, семена и различни напитки, което подсказва, че ритуалите са били извършвани редовно. Освен даровете, върху олтара се забелязват и други символични обекти: кристална топка; чаша, пълна с черни и бели камъни, символизиращи дуалността ин и ян; както и т.нар. ступа – малка фигурка на монумент, която в будизма представлява духовното „въздигане“ на ума на Буда, четирите елемента и духа."

В пространството на хижата има множество картини и статуетки с будистка тематика, като преобладават изображения, свързани с тибетския будизъм. 

Особено впечатление прави статуетка, изобразяваща възрастна фигура, в чийто скут седи по-малка фигура – вероятно дете, което е обвило краката си около кръста на по-голямата.

Наред с религиозните предмети се забелязват и други необичайни обекти. Върху мебел са били залепени няколко бележки, запечатани с восък. Една от тях съдържа поема на английски език, която гласи:

„Моят меч е тъй остър, а волята ми — тъй чиста.

С незащитено сърце служа и поглъщам.

С почуда срещам незнайното и никога не предавам пламъка си.

В достойна жертва — така започва пътят ми, смело напред.“

До стихотворението има нарисувано на ръка изображение на черен козел. Стилът е непрофесионален, което подсказва, че рисунката вероятно е дело на един от обитателите на хижата.

Освен предметите, в хижата са открити и редица книги със силно изразено духовно и философско съдържание, се сочи в анализа.

Сред тях се откроява „Угощението на реалността“ – книга, в която егото се представя като илюзия, а старото „аз“ трябва да бъде унищожено. Авторът говори за смъртта на личността, разпадането на идентичността и твърди, че истинското освобождение изисква човек да разруши себе си.

Друга намерена книга е „Cutting Through Spiritual Materialism“. Тя е свързвана с редица скандали и обвинения в негативни духовни практики и опити за създаване на секти. Основното ѝ послание е, че животът няма истинска стойност и трябва да бъде „пуснат“ или изоставен.

Сред заглавията присъства и „The Hundred Thousand Songs of Milarepa“ – разказ за Миларепа, който в младостта си убива хора, след което се разкайва и преминава през крайна аскеза. Книгата разглежда смъртта като преход, тялото като временно явление и прераждането като неизбежно. Заложена е идеята, че чрез достатъчно страдание човек може да се прероди в по-добър живот.

Накрая, открита е и „The Way of the Bodhisattva“, която издига саможертвата като най-висша цел на човешкото съществуване. В нея се проповядва отказ от личното благо в името на другите същества. Един от известните пасажи гласи:

„Нека моето тяло стане храна, мост, лекарство…“

„A Guide to the Words of My Perfect Teacher“ от Khenpo Ngawang Pelzang акцентира върху абсолютната преданост към духовния учител, което в практиката води до сляпо подчинение и потискане на критичното мислене. Ученията за „унищожаване на егото“ и себеотрицание се използват за разбиване на личните граници и създаване на зависимост от авторитетна фигура. Идеята, че страданието има духовна стойност, служи като оправдание за психологически и физически злоупотреби. В затворена духовна среда тези теми функционират като механизъм за манипулация, контрол и нормализиране на вредно поведение.