Внесените в съда прокурорски актове за полугодието на 2011 година са 22 819. Тенденцията е за нарастване на броя им с над 1000 годишно. Това показва обобщената информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата в Прокуратурата на Република България за първите шест месеца на годината, съобщиха от там.

Предадените на съд лица за полугодието на 2011 г. са 27 998. При този показател тенденцията е за активно нарастване – с над 1500 годишно. Двата показателя говорят за повишената активност на прокурорите при упражняване на дейността им.

Съотношението между осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт, спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт, включително оправданите, е завишено – 97,7%. Нарастването е в полза на осъдените и санкционирани лица, за сметка на оправданите, които са само 2,3%. По аналогичен начин стои въпросът и с делата от особен обществен интерес. Осъдените и санкционирани лица с влязъл в сила съдебен акт по тази категория дела са 97,0%. Цитираните данни говорят за повишена успеваемост в дейността на прокуратурата. На техния фон твърденията за огромен брой оправдателни присъди са не просто необективни, а недостоверни и явно тенденциозни. Така се формира негативно обществено мнение срещу прокуратурата, базиращо се на невярна информация.

Повишава се и качеството на прокурорските актове, видно от непрекъснатото намаляване на процента на върнатите от съда дела, спрямо внесените – 5,8%, при 6,6% за 2010 година и 7,2% за 2009 година. Възможността да се протестират съдебните актове за връщане на делата допринесе за подобряване на този показател. Процентът на върнатите дела от особен обществен интерес е много по-нисък, спрямо общия – 3,2%. Следователно, екипният принцип на работа, по-малката натовареност, прецизността и вниманието, с които се работят тези дела, са дали своите резултати.

Важно за работата на прокуратурата, от гледна точка на ръководството и надзора на досъдебното производство, които осъществява е, че броят на използваните за полугодието СРС е намалял двойно - 3345, в сравнение със същия период на 2010 година - 7198. Трябва да се отбележи, че независимо от двойно намалялата употреба на СРС, броят на осъдените с влязла в сила присъда, по отношение на които са използвани СРС, е увеличен почти двойно – 110 /58 за 2010 година/. Налага се изводът, че прокурорите правилно са преценили голямото значение и роля, които СРС-та имат тогава, когато се използват разумно и при реална необходимост.

Увеличени с 6,5% са исканията на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража". За първото шестмесечие на тази година те са 2275 /2126 за 2010 година, 1545 за 2009 година/. Намалял е, макар и незначително, процентът на уважените искания от съда – 82,2% /84,6% за 2010 година/. Тази тенденция буди тревога. Неслучайно главният прокурор изказа загриженост от факта. Подчертаваме необходимостта, да се прибягва към мярка за неотклонение "задържане под стража" тогава, когато тя е абсолютно необходима.

Натовареността на прокуратурата е проблем, който се задълбочава и все повече пречи на прокурорите да се съсредоточат върху изпълнението на основните им функции. Въпреки предприетите вътрешноорганизационни до радикално решаване на проблема с натовареността не може да се стигне без законодателни промени в НК и НПК, и без правилното разпределяне на отговорностите между контролните органи и прокуратурата, пише в доклада на Прокуратурата. /БГНЕС