Здравей, Дядо Коледа! Ето, че наближава Рождество Христово, а аз отново съм седнала да ти пиша писмо с молба да ми изпълниш желанията. Истината е, че напоследък все по-често осъзнавам, че вярата ми в теб е по-силна от тази в Господ. Дори на моменти си мисля, че ако не се движеше в компанията на Снежанка и джуджетата щях да съм убедена, че ти си оня на небето, който ни пази.

Не, че не се кръстя, не ме разбирай погрешно. Но го правя само като премина задръстването от автомобили успешно и осъзная, че съм жива, здрава и не съм станала жертва на пътно произшествие. И като оцелея на пешеходна пътека, защото там най-често умират хора, а пък уж е боядисана в червено, повдигната е и би трябвало да е ясно, като бял ден, че на тези места шофьорите трябва да са нащрек и да дават предимство на дечицата и възрастните. Ама сега и да ти обяснявам как е тук у нас, ще ти изгубя времето, а ти имаш доста работа. Коледа наближава все пак.

Молбата ми, Дядо Коледа е малко странна. Писна ми от попските гнусотии напоследък. Моля те, да разкараш ненужните отчета от варненската епархия, да вземеш да ги вразумиш, че много светски им станаха изявите, много заобичаха камерите и много глупости взеха да дрънкат. Да прочистиш манастирите от разврата, който се вихри там, че на места хората взеха да бъркат светите обители с бардаци.

И да разчистиш Снежанките от църквите, че са станали повече от белобрадите отчета, които хем се кръстят хем се молят да прошка след поредното прегрешение и безчинство, хем все в портфейлите на вярващите гледат.

Защото, Дядо Коледа това е единствения шанс България да си повярва. И хората, които живеят в тази чудна и красива страна да се станат малко по-праведни. Е, не чак колкото попчетата, които се кръстят на пости, а замезват с агнешко, а като онези болни деца, които не губят надежда, че през новата година ще успеят да съберат пари за лечение в чужбина, ще оздравеят и родителите им ще спрат да плачат.

Вярвам ти Дядо Коледа, че ще ми изпълниш желанията и ще ми помогнеш да повярвам в православната истина, че Бог е любов. Защото сега, когато поповете се плющят помежду си, а псевдомиряни се опитват да се докопат до местенце в разни висши духовни съвети изпитвам съмнение, че бялата светлината съществува.