Продължителната предизборна кампания за Белия дом показа защо САЩ се затрудняват толкова много да следват разумна външна политика в безпрецедентно сложния свят. Да се говори за външна политика в разгара на избори поражда неустоимо изкушение да се предлагат опростени лекове за сложни външни предизвикателства.

Това обяснява прибързаните публични декларации, че сирийският президент Башар ал-Асад трябва да си отиде дори преди да бъде изработена реалистична американска политика за постигането на тази цел. Това обяснява и проявеното безразличие пред горещите молби на израелския премиер Бенямин Нетаняху за ултиматум към Иран и многократните заявления за евентуална употреба на американска военна сила, без да се обмислят добре потенциалните регионални и дори глобални последици. Това обяснява също така обещанието на кандидат-президента на Републиканската партия Мит Ромни, че още в първия ден от президентството си, без предварителни преговори, ще предприеме наказателни мерки срещу валутните манипулации на Китай, независимо от вероятните ответни мерки.

Уви, подобна външна политика, извлечена от политически целесъобразни, краткотрайни обещания, може да задейства динамика, която в крайна сметка ще доведе до международен хаос. По-специално идеята, че САЩ могат по някакъв начин да гарантират бъдещето на Израел, налагайки нов ред в Близкия Изток чрез мощен износ на "демокрация" в Сирия и Иран, е опасен блян.

Доминацията на САЩ в Близкия изток от 1945 г. насам бързо намалява на фона на катаклизмите в региона. Повечето от преобладаващите граници, които датират от времето на англо-френските диктати след Първата световна война и паралелното разпадане на Османската империя, са нестабилни. Дори големите държави в региона, най-вече Иран и Турция, са уязвими към вътрешно етническо и религиозно напрежение.

В тази взривоопасна среда американска намеса в Сирия или военен удар срещу Иран от Израел или САЩ вероятно ще предизвика експлозия в региона. Ирак все още преживява разединяващите последици от американската военна инвазия. Той е на ръба на разрушително сунитско-шиитско насилие. За Сирия и Иран няма да е трудно да го разпалят. Ливан и Йордания също са уязвими.

Експлозивна криза в региона ще има последици и другаде. Неизбежното покачване на цената на петрола, породено от повишените застрахователни цени, дори ако Ормузкият проток е държан насила отворен от американските военноморски сили, ще предизвика безпорядък във финансовото възстановяване на Европа. Различията между европейските държави ще се задълбочат. Великобритания ще бъде изкушена да се отдалечи от европейските си съюзници, за да се превърне в Атлантическия океан в еквивалента на зависимата от САЩ Япония в Тихия океан.

Русия няма да има основания да се съобразява с Америка. Тя ще се чувства свободна да притисне европейците да уважават геополитическите й стремежи в Украйна и дори в Грузия в замяна на някои отстъпки в цените на енергийния й износ. Мотивирана от антиамериканските предубеждения на Владимир Путин, тя ще се стреми към по-тясно стратегическо сътрудничество с Китай. Китай, който вече е подразнен от склонността на Америка да се насочи към Азия във военно измерение и е засегнат от заплахите, изречени в американската предизборна кампания, може да не е безразличен към такива егоистични руски изкушения.

С разгръщането на президентската кампания Израел пропуска възможността да се превърне в приемана и трайна част от Близкия изток заради решимостта си да колонизира голяма част от Западния бряг. Но истинско партньорство с жизнена палестинска държава може да създаде център за технологични и финансови иновации, подобен на Сингапур в Югоизточна Азия. То може също така да доведе до по-тясно сътрудничество с Египет, който като цяло не гори от желание да се замесва в междурелигиозни арабски конфликти.

Сериозен и подробен анализ на политиката ще има едва след изборите на 6 ноември, след като политическата треска се охлади. Независимо дали Барак Обама или Мит Ромни спечели изборите, следващият американски президент трябва бързо да се заеме с предизвикателствата във външната политика, които за съжаление бяха пренебрегнати в тази предизборна кампания. Подробен преглед трябва да доведе до четири своевременни решения на САЩ.

Първо, по въпроса за Сирия да се ангажират Русия и Китай да подкрепят примирие с мандат и наблюдение от международната общност, като охлаждаща страстите фаза преди избори под международно наблюдение.

Второ, при липсата на споразумение по иранския ядрен проблем, да се продължи със затягането на санкциите и да се обещае публично, че САЩ ще предприемат ответни действия срещу всяка заплаха на Техеран към която и да е страна от Близкия изток, включително Израел, по същия начин, по който щяха да отговорят на съветска заплаха към съюзниците си по време на Студената война.

Трето, да се осигури силна и ясна подкрепа за по-обединена в политически план Европа чрез осъвременена обща Атлантическа харта.

Четвърто, да се започне стратегически диалог на високо равнище с новото китайско ръководство, за да се систематизират основните интереси на двете страни и да се избегне повторение на трагичните войни в Европа през 20-ти век. /БГНЕС

------------------------

Збигнев Бжежински е съветник на американския президент Джими Картър по националната сигурност /1977-1981/. Статията "Изборите пречат на американската външна политика" е публикувана тази седмица във вестник "Файненшъл Таймс".