Когато пожелателното мислене на популистите се сблъска реалността, има два проблема. Често популистите ги няма да понесат отговорност и винаги цената се плаща от тези, които са им позволили да сторят глупостите си. Бюджетната процедура за 2024 година доказва точно това. 

Сметките на финансовото министерство сочат, че бюджетът за догодина може да стигне рекорден дефицит между 12 и 18 милиарда лева, което се равнява на между шест и девет процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт. Когато мълвата за това се разпространи от депутата на ИТН Станислав Балабанов в предаването „Очи в очи“ на Цветанка Ризова, помислих, че става въпрос за традиционното съпоставяне на очакваните приходи със сумата на разходите, които министерствата заявяват, че желаят да направят през следващата година. Точно сумата от нереалистичните претенции на всички се представя от финансовия министър и от премиера, след което, ако в срок от седмица-две, ако самите министри не си представят по-реалистични бюджети, идва орязване от финансовия министър. Така в края на октомври виждаме окончателната чернова на бюджета, която се дава на синдикати и работодатели за мнение и се внася и в Народното събрание.

Този път обаче проблемът на финансовото министерство е, че дефицитът се формира при съпоставяне на разумни допускания за разходите и очакваните приходи от експертите на самото финансово министерство без предприемане на извънредни мерки. 

Раздуването на държавните заплати, наследените високи пенсии, общинския напредък в публичната инвестиционна програма прави задачата на финансовото министерство невъзможна за решаване. Допълнителна трудност тази година произлиза и от силовите министерства. Традиционно 90% от разходите за сигурност се дължат на плащания за заплати, а обещаните увеличения за догодина пряко се отразяват на плащанията и на бюджета като цяло. Традиционна глътка въздух за бюджетарите във финансовото министерство е мудността в организирането на публични инвестиции от Министерство на отбраната. Така всяка година в бюджетите се формира икономия от пари, които военното министерство не е съумяло да похарчи, но тази година процедурите вървят с темпо, което ще позволи близо до пълното изпълнение на планираните инвестиции в отбранителен капацитет. 

За първи път от министерството, което винаги е главен закрилник на ниските данъци, допускат повишаване на осигурителните вноски и Данъка върху добавената стойност. При ДДС сметките се правят при увеличение на ставката с 2 процентни пункта, което при равни други условия би донесло около два милиарда лева допълнителни приходи. При осигуровките се търси такова разпределение между социални и здравни плащания, че общо тежестта да се повиши с около пет процентни пункта и така в бюджета да влязат около 1.2 милиарда лева допълнителни приходи. 

Общият ефект от двете мерки се планира да бъде между три и четири милиарда лева, което е два процента от прогнозирания брутен вътрешен продукт и не стига за ограничаването на дефицита в рамките на прага от три процента спрямо БВП, който се изисква за еврозоната.

Макар новината да радва противниците на въвеждането на еврото, тя трябва да ни притеснява много повече, защото показва сериозните заплахи пред публичните финанси. 

Огромният бюджетен дефицит, дори и ако може да се оправдае с извънредни обстоятелства (каквито в момента няма) винаги е бил проблем. За България дори още повече като се има предвид, че вече имаме три последователни години с дефицит от над два процента спрямо БВП, които в момента на първото им обявяване, по предварителни данни са дори над 3-процентовия лимит. Ако първичните сметки на финансовото министерство не намерят някакво разрешение, България ще се окаже в дори още по-голяма потребност от нови заеми, а не както досега се смяташе, че в тази и следващите две години ще се нуждаем от до 35 милиарда лева.

На практика се реализират предупрежденията на икономисти, че в момента, когато инфлацията се успокои, Министерство на финансите ще изпадне в безизходна ситуация да търси приходи, които няма как да се съберат без радикални мерки, които ще разклатят икономиката. 

Решение може да се търси в замразяване на пенсиите за срок от поне една година, което би означавало да се спестят средства от евентуалното им повишение по-късно. При общините е много вероятно ресурсът за покриване на направените инвестиции да се окаже недостатъчен и кметовете да се изпаднат в ситуация „кой превари, той завари“, а останалите да просрочат задълженията си за 2025 година. 

Най-опасно ще бъде, ако темата за тежкото финансово състояние се замете и не попадне в светлината на предизборните кампании. Само ако това се случи, обществото ще може да си припомни, че предишен служебен финансов министър – Росица Велкова - предупреди още миналия март за опасната траектория, по която се засилват публичните финанси. 

Последвалата неграмотна и безотговорна реакция тогава позволи на „Продължаваме Промяната“ да избегнат критиките, които заслужаваха. С връщането си на поста финансов министър Асен Василев буквално изпразни всички възможни буфери, които биха могли да послужат през тази година или през следващата. В края на тази година което и да е българско правителство, ще може с изключителни трудности и за последен път да скрие тежкото състояние, приключвайки бюджет в рамките на нормалното. 

Очертаващият се догодина трус обаче няма да може да  се избегне и затова партиите трябва честно да кажат как мислят да подготвят да нето. Още сега, преди изборите. 

Стефан Антонов за "Гласове"