Когато лидерите на ЕС създават дипломатическата служба на блока през 2011 г., идеята е да се даде на Европа много по-силен и единен глас на световната сцена.

Но по типичен за ЕС начин лидерите не искаха този глас да бъде прекалено силен. Затова дадоха на новия си главен дипломат, "върховния представител", двама шефове — самите тях и Европейската комисия.

"Това беше договорено в рамките на един хаотичен компромис в три часа сутринта", спомня си Пиер Селал, влиятелният френски посланик в ЕС в продължение на 10 години, който е дълбоко ангажиран в преговорите за създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

Десетилетие и половина по-късно този хаотичен компромис на ЕС започва да се разпада.

Изправена пред бюджетни съкращения, борба за таланти и липса на  политически инструменти, с които да подкрепи дипломатическата си роля, ЕСВД, начело с бившия естонски премиер Кая Калас, губи в продължителната борба за влияние с ЕК, ръководена от Урсула фон дер Лайен — докато националните правителства, които до голяма степен са запазили независимостта си във външната политика, също обмислят реформи.

10 настоящи и бивши служители и дипломати на ЕС описаха ЕСВД като институция в криза, лишена от ясна мисия и до голяма степен неспособна да се конкурира с много по-големите финансови ресурси и политическа мощ на Еврокомисията.

Докато Калас се бори, обявявайки нови назначения на висши длъжности и обещавайки вътрешни реформи, страните от ЕС все още не са изложили публично планове за укрепване на службата.

Снимка: БТА/АП/Geert Vanden Wijngaert

"Политико" прави цялостен преглед на проблемите, задава въпроса как ЕСВД е стигнала дотук и проучва възможните решения, които длъжностни лица, дипломати и политици обсъждат в Брюксел и из цяла Европа.

"Разпускане" на ЕСВД?

Кризата настъпва в момент, когато конфликтите в Украйна и Близкия изток — както и напрежението в трансатлантическите отношения — принуждават ЕС да се адаптира набързо към по-сурова глобална обстановка, поставяйки външнополитическата му стратегия под светлината на прожекторите както никога досега. Далеч не толкова влиятелна, колкото Държавният департамент на САЩ или външните министерства на Париж, Берлин или Лондон, и на половината път през 16-тата си година, ЕСВД не е сигурна как ще изглежда зрелостта ѝ.

Под ръководството на Калас тя обедини страните от ЕС за налагането на 20 пакета санкции срещу Русия, като същевременно поддържаше отношенията със страните от Персийския залив и Близкия изток. Критиците обаче твърдят, че целта на службата да промотира европейските интереси по света — от особено значение за по-малките държави, които не разполагат със собствена обширна дипломатическа мрежа — е затънала поради липсата на ясни цели и инструменти за изпълнение на задачата.

Всичко това се развива в реално време. Кая Калас предприе нещо като ответна реакция, като представи нова управленска структура и обеща да проведе вътрешни реформи след лятото с цел укрепване на ЕСВД, казва високопоставен служител на ЕС.

Но не всички са убедени, че това ще бъде достатъчно, за да се обърне ходът на събитията.

"И в Съвета [който представлява 27-те национални правителства], и в ЕК има група, която би искала да разпусне ЕСВД. Други я защитават, но те не са толкова силни", заяви един служител на ЕС, пожелал анонимност.

Калас също е била обект на постоянни нападки от страна на дипломати, базирани в ЕС, които смятат, че тя се е отнасяла пренебрежително към тях през първите месеци от мандата си в Брюксел.

"Трудностите бяха налице от самото начало. Просто сега става невъзможно да се пренебрегнат", казва Пиер Селал.

Тръмп, Китай, търговия, миграция

Светът се е променил коренно, откакто ЕСВД беше създадена с решение на Съвета през 2010 г., както посочват много от дипломатите и длъжностните лица.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп преобърна стандартите за приемлив публичен дискурс, нарушавайки дипломатическите норми. Войните и откритата конкуренция между системни съперници замениха основания на правила ред от следвоенния период.

В същото време сериозните бюджетни ограничения, свързани с дългогодишната икономическа стагнация в Европа, принуждават правителствата, жадни за гласове, да се съсредоточат върху постигането на цели, които дават осезаеми резултати — особено по деликатни теми като миграцията и отбраната.

Именно тук влиза в действие объркващото разпределение на отговорностите между ЕСВД и Еврокомисията, което отслабва ролята на дипломатическата служба.

Лидерите на ЕС до голяма степен с удоволствие са оставили ЕК — с нейната финансова мощ и политически инструменти, обхващащи търговията, технологиите, миграцията и индустриалната политика — да упражнява власт от тяхно име по все по-широк кръг от теми, който все повече включва и координирането на отбранителните поръчки за блока.

Европейската служба за външна дейност, от друга страна, е ограничена до голяма степен до събиране на разузнавателна информация и координиране на позициите по външната политика и политиката за сигурност, подкрепени от столиците на ЕС. Едва ли това е характерно за една мощна дипломатическа служба.

Снимка: AP/БТА

Ролята на председателя на Европейския съвет Антонио Коща, който (според сайта му) "работи в тясно сътрудничество с партньори по целия свят за укрепване на ролята на ЕС и неговите глобални отношения", добавя още едно измерение. Именно шефът на кабинета на Коща, Педро Лурти, се свърза два пъти с официални лица в Москва през последните няколко седмици, докато ЕС търсеше начини да възобнови преговорите с руския президент Владимир Путин.

Макар френският външен министър Жан-Ноел Баро публично да е защитил ЕСВД и нейния ръководител Калас — а по-малките държави твърдят, че се възползват от дипломатическата ѝ мрежа — правителствата отказват да представят конкретни планове за укрепване на правомощията и ресурсите ѝ.

"В днешния свят не можеш да отделиш дипломацията от търговията, от технологичната политика, от индустриалната политика. Всички тези инструменти са в ръцете на Комисията", заяви дипломатът от ЕС.

Това е структура, която е предразположена към объркване, защото на теория изпълнителният орган на ЕС трябва да предлага и прилага  политики, а дипломацията на високо равнище да оставя на Калас, в качеството ѝ на върховен представител, чиято длъжност включва "външни работи и политика на сигурност".

На практика обаче границата между това, което представлява политиката на ЕК, и международната дипломация е размита. А фон дер Лайен — която, за разлика от Калас, не се нуждае от единодушна подкрепа от правителствата на ЕС за всеки  политически ход — се възползва от кризисни ситуации, за да засили дипломатическия си профил и по този начин да укрепи ЕК.

Такъв беше случаят, когато тя замина за Египет през 2024 г., за да подпише споразумение за икономическо партньорство с Кайро на стойност 7 милиарда евро, въпреки че нямаше официален мандат от лидерите на ЕС.

Такъв беше случаят и когато шефът на кабинета на фон дер Лайен, Бьорн Зайберт, участва в преговори на високо равнище със САЩ за прекратяване на руската война срещу Украйна през ноември 2025 г.

Такъв беше случаят и миналата седмица, когато ЕК посрещна делегация от представители на "Талибаните" за обсъждане на миграционни въпроси.

Всеки от тези примери засяга въпроси, които попадат в компетенцията на изпълнителния орган на ЕС — главно миграция и помощ за развитие, посочват служители на ЕК. Но взети заедно, те подсказват за стесняване на сферата на компетентност на ЕСВД.

Любопитният случай с комисаря по Средиземноморието

Никъде борбата между ЕСВД и ЕК не е била толкова остра, колкото в подхода на ЕС към Израел, особено след атаките, ръководени от Хамас, на 7 октомври 2023 г.

Фон дер Лайен използва своя комисар по въпросите на Средиземноморието, хърватката Дубравка Шуица, за да поеме водещата роля в област, която, отново, според мнозина в ЕСВД, би трябвало да бъде в тяхната компетентност.

Шуица на моменти е действала като неофициален представител на фон дер Лайен при мисии в чужбина, включително при участието си в първото заседание през февруари на "Съвета за мир" на Тръмп - международна организация, ръководена от САЩ, чиято цел е да наблюдава примирието и усилията за възстановяване в Газа.

Но именно дейностите от този месец предизвикаха най-голямо учудване. На 22 юни Шуица замина за Израел, за да одобри удължаването на мандата на две мисии на ЕС в палестинските територии, което изисква одобрение от страна на Израел.

Докато беше там, тя даде пресконференция заедно с израелския външен министър Гидеон Саар — който само няколко дни по-рано беше обявил, че прекъсва всякакви контакти с Калас заради съобщенията, че тя е използвала думата "апартейд", за да опише неговата страна — изказвания, които тя не е опровергала, нито се е извинила за тях.

Длъжностни лица както от ЕК, така и от ЕСВД омаловажиха неудобството от провеждането на пресконференция между европейски комисар и министър, който отказва да разговаря с официалния главен дипломат на Европа. Пътуването на Шуица било "отдавна планирано", както и едновременното пътуване на Калас до Аман, Йордания, според представители на ЕС.

Но впечатлението беше неоспоримо: едната страна на ЕС, неговият изпълнителен орган, продължаваше да работи както обикновено с Израел. Другата — която на теория представлява държавите-членки — вече не можеше да разговаря с израелския си колега.

"Просто нямаме думи за това. Това е непоследователно", казва друг дипломат от ЕС.

Снимка: БТА/AP

Дипломатическите инициативи на фон дер Лайен предизвикаха странни реакции от националните столици — като например когато френският министър Баро призова председателката на ЕК да спазва границите на своята роля в реч пред посланиците на ЕС през март.

Но съпротивата от столиците на ЕС срещу това, което няколко длъжностни лица описаха като "завземане на властта" от страна на Еврокомисията, досега се ограничаваше до реторика.

Личен аспект

Към усещането за криза се добавя и това, което безброй служители на ЕК и ЕСВД описват като лично съперничество между Калас и фон дер Лайен.

Въпреки че председателят на ЕК назначи Калас и двамата произхождат от брюкселски династии — бащата на Калас е бил заместник-председател на ЕК, а този на фон дер Лайен е бил един от първите европейски държавни служители — откровеният стил на върховния представител се сблъсква с по-предпазливия подход на фон дер Лайен.

Неведнъж говорители на ЕК официално са се дистанцирали от публичните изказвания на Калас, като например когато тя използва думата "рак", за да опише ефекта от промишления свръхкапацитет на Китай върху Комисията.

От друга страна, Калас понякога е давала да се усети разочарованието си от стила на управление "отгоре-надолу" на фон дер Лайен, като според високопоставен служител на ЕС поне веднъж в частно общуване е сравнила председателката на ЕК с диктатор.

И все пак дори критиците на Калас казват, че основният проблем, пред който е изправена ЕСВД, е по-скоро структурен, отколкото конфликт на личности — нещо, което и двамата политици публично са отрекли.

"Не забравяйте, че фон дер Лейен не се разбираше с [предшественика на Калас Жозеп] Борел. Може би не се обичат, но това е по-дълбок проблем", казва дипломат от ЕС.

Прехвърляне на таланти

На Калас не помогна и фактът, че фон дер Лайен е привлякла водещи кадри от ЕСВД от началото на втория си мандат през 2024 г.

Сред тях е Саймън Мордю - опитен британско-ирландски служител на ЕС с повече от три десетилетия опит в институциите. Бивш заместник-генерален секретар на ЕСВД, Мордю понастоящем заема поста главен дипломатически съветник на ЕК.

Той е един от основните архитекти на новата Европейска стратегия за сигурност на ЕК, в която, според двама служители, ЕСВД се очаква да играе само ограничена роля. Предишните стратегии за сигурност бяха изготвяни от ЕСВД в координация с ЕК.

Мордю е също така ключова фигура в Групата за външна координация на ЕК, която наблюдава координацията на външните  политики в цялата институция. Там Мордю работи в тясно сътрудничество с Герт Ян Купман, генералния директор на ЕК по разширяването и източното съседство.

Заедно двамата постепенно прехвърлят отговорността за Турция, която официално е кандидат за членство в ЕС, от ЕСВД, заяви длъжностното лице. (Калас трябва да замине за Турция във вторник заедно с още двама европейски комисари.)

Мордю е един от архитектите на миграционния пакт между ЕС и Турция, сключен по време на кризата със сирийските бежанци през март 2016 г. Неговата солидна експертиза по отношение на страната, както и контролът на Купман върху финансирането за разширяването, все повече поставят ЕК в центъра на тези отношения.

Стефано Саннино, бивш генерален секретар на ЕСВД - фактически най-висшият държавен служител в тази структура - стана ръководител на отдела за Средиземноморието към ЕК, създаден от фон дер Лайен. (Оттогава той напусна поста си, след като бе разпитан от белгийската полиция по подозрение, че е злоупотребил с фондове на ЕС).

Комисията на фон дер Лайен дублира или възпроизвежда функции на ЕСВД, като например отдела, отговарящ за отношенията с Близкия изток и Северна Африка, който преди това съществуваше единствено в дипломатическото крило.

Нови хора, нови планове

ЕСВД е засегната от вълна от напускания. През май "Политико" разкри, че генералният секретар на ЕСВД, Белен Мартинес Карбонел, напуска поста си след по-малко от две години на длъжността.

Калас отвърна на удара, като миналата седмица представи нов ръководен екип, в който влиза бившият холандски министър на отбраната Кайса Олонгрен, която ще замести Мартинес Карбонел.

"Намирам това за изключително положително. Това укрепва ЕСВД в областта на сигурността, тъй като Кайса има пряка връзка с [генералния секретар на НАТО Марк] Рюте", казва един служител на ЕС.

Назначаването на Давид Кваш, бивш посланик на Франция в НАТО, за заместник-генерален секретар по въпросите на мира и сигурността, заедно с Мати Маасикас, чието назначение като заместник-генерален секретар бе потвърдено, след като той изпълняваше тази длъжност временно, подчертава стремежа да се укрепят авторитетът и компетентността на ЕСВД в областта на сигурността.

И това не е всичко: Калас, която е заявила пред екипа си, че приветства дебата за реформирането на ЕСВД, планира да обяви допълнителни промени след лятото, казват двама служители на ЕС, запознати с вътрешните процеси.

Какво следва?

Други служители остават скептични, като твърдят, че промените едва ли ще променят основната конфликтна динамика с Еврокомисията, особено като се има предвид, че ЕСВД може да бъде засегната от бюджетни съкращения в следващия седемгодишен бюджет на блока - Многогодишната финансова рамка, която трябва да влезе в сила през 2028 г. За това ще трябва да се съгласят 27-те национални правителства и Европейският парламент.

"Може да ни очакват още промени", заяви един служител на ЕС относно планирания бюджет, след като ЕСВД съкрати 10 делегации и обедини други в началото на мандата на Калас.

Висш служител на ЕС, помолен да опише какво може да стане с ЕСВД, казва: "ЕСВД трябва да бъде машина за събиране на информация, която може да осигури добавена стойност чрез аналитична работа."

Попитан за мнение по въпроса, Селал се замисли дълго: "Харесвам Калас", каза той, като посочи, че преди години тя е била негова стажантка в постоянното представителство на Франция. "С въвеждането на тези институционални нововъведения вероятно сме прекалено усложнили системата. Тук не става въпрос за хората"./Dir.bg