Докато европейците се опитват да отклонят Тръмп, неговите поддръжници от Силициевата долина имат собствени идеи за създаване на общности със слаба регулация и достъп до редкоземни елементи

Беше съобщено също и че Тръмп е наредил командирите на специалните сили да изготвят план за инвазия, въпреки че висши служители от администрацията са го предупредили, че това ще бъде в нарушение на международното право и договореностите с НАТО. В интервю за „The New York Times“ Тръмп каза: „Нямам нужда от международното право“.
Зад затворени врати държавният секретар Марко Рубио се е опитвал да успокои Конгреса, като е казал, че цялото военно позьорство е просто начин Дания да бъде притисната да преговаря. Междувременно Стивън Милър, заместник-началникът на кабинета на Тръмп, оспори авторитета на Дания относно Гренландия, заявявайки „никой няма да влезе във военен сблъсък за бъдещето на Гренландия“.

По същото време европейските страни направиха общо изявление, че „Гренландия принадлежи на своя народ“, а някои съюзници от НАТО се надяват да успокоят Тръмп като му предложат да разположи военна сила на острова, за да се противопостави на Русия и Китай в Арктика.

В привидно усилие да отблъсне апетита на Тръмп към Гренландия, премиерът на Обединеното кралство Кийр Стармър е казал на Тръмп, че споделя възгледите му за руската заплаха за региона и че може да обмисли изпращане на военни части, за да помогне за защитата му. Междувременно Германия предлага създаването на съвместна арктическа мисия на НАТО, а датският премиер Метте Фредериксен каза, че завземане на Гренландия от САЩ ще отбележи края на НАТО.
Предвид масираната опозиция срещу похода на Тръмп към Гренландия и спорните ползи от анексирането на острова за сигурността – какво наистина става тук?

Защо Тръмп иска Гренландия?

Изглежда администрацията на Тръмп не може да реши защо иска да завземе Гренландия. Първо, президентът твърдеше, че „руски и китайски кораби са разположени по цялата брегова линия“ – твърдение, което бе отхвърлено от висши северни дипломати: „Видях разузнавателните данни. Няма кораби, няма подводници.“ По-късно Тръмп предупреди: „Ако ние не вземем Гренландия, Русия или Китай ще го направят, а аз няма да позволя това да се случи.“

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс го обърна към ракетната отбрана, обяснявайки, че „цялата ракетно-отбранителна инфраструктура е частично зависима от Гренландия“. Няма спор за стратегическата ценност на Гренландия – базата на САЩ на острова, Космическата база Питуффик, осигурява радарен обхват за ранно предупреждение срещу руски и китайски бомбардировачи и ракети.

Въпреки това, засилването на тази способност не изисква Вашингтон да поема контрол над самия остров. Съществуващите отбранителни споразумения вече позволяват на САЩ да проектира мощта си и да модернизира способностите си и без дипломатическата катастрофа на анексирането.

Национална сигурност или корпоративна алчност?

Мейнстрийм медиите обстойно отразиха амбициите на Тръмп към Гренландия, като наблегнаха на съревнованието за арктическата сигурност с Китай и Русия, както и на стратегическите морски пътища, които се отварят вследствие топенето на ледовете. Повечето споменават и големите залежи от важни минерали на Гренландия, имащи ключово значение за електрическите автомобили и възобновяемата енергия.

Но те спират далеч преди да са изследвали силите, които вероятно действително движат дневния ред с минералите: техно милиардерите, като Питър Тийл и Илон Мъск, които виждат Гренландия не само като източник на редкоземни елементи, но като лаборатория за своите либертариански икономически и социални експерименти. Тези техно милиардери предвиждат нерегулирани „градове на свободата“ в Гренландия, свободни от демократичен надзор, закони за околната среда и защита на труда.

Според информацията Кен Хауъри, посланик на Тръмп в Дания и съосновател на PayPal заедно с Тийл и Мъск, е водил преговори за създаване на такива зони с ниска регулация.

Има ирония в този сблъсък на интереси: естаблишмента по националната сигурност иска силен държавен контрол над стратегическата територия. Техно милиардерите, които финансират Тръмп, искат обратното: детска площадка в дерегулация, където да провеждат своите анархо-капиталистически експерименти. И едните, и другите изпитват обща слепота по отношение на суверенитета на Гренландия и правата на местните хора.

Дълбоко обезпокоителен е начинът, по който климатичната криза беше преразгледана като възможност. Ледената покривка на Гренландия се топи по-бързо, поради покачващите се температури. Местните гренландци гледат как традиционният им начин на живот изчезва пред очите им с изчезването на леда.
56 000 гренландци, 89% от които са коренни инуити, посочиха ясно своята позиция: 85% са против присъединяване към САЩ.

Последните парламентарни избори донесоха победа за партии, които открито отхвърлят попълзновенията на Тръмп. Но не бихте останали с това впечатление от начина, по който Вашингтон говори за Гренландия. Гласовете на всички тези хора са просто шепот във всички дискусии за анексиране. В същото време повечето американци се противопоставят на идеята за купуване или завземане на Гренландия.

По всякакъв начин

Белият дом подхожда от всички аспекти, за да постигне своето. Официални лица от правителството са обсъждали да платят на всеки гренландец еднократна сума от 10 000 до 100 000 щатски долара, най-вече за да си купят одобрението на населението, което продължава да казва „Не“.

Белият дом опитва също да влезе в Споразумение за свободна асоциация (COFA) с Гренландия. При такова споразумение САЩ осигуряват единствено пощенски доставки и военни операции за защита, в замяна на свободно опериране на американски военни, както и безмитна търговия.

Подобни споразумения има с островите Палау, Маршаловите острови и Микронезия. Това споразумение обаче няма изгледи за успех в Гренландия. До този момент COFA споразумения са били подписвани с независими държави, а Гренландия ще трябва да се отдели от Дания, за да може да се осъществи подобен план. 

Рискове за Америка

Тази криза се простира далеч отвъд Гренландия. Тя касае избора на Америка каква страна желае да бъде и как тя се държи на световната сцена. Ще водят ли САЩ към партньорство и взаимна изгода, или към заплахи и принуда? Уважава ли Вашингтон правото на самоопределение (принцип, който твърдим, че подкрепяме) или само когато това е удобно?
Тази обсесия с анексирането свежда всичко до грабене на ресурси. Напълно отсъства всякаква идея за Гренландия като дом на хора с техни собствени мечти, права и надежди за бъдещето.

Президентът Тръмп обеща да приключи с вечните войни и да се заеме с външната политика. Но заплахите срещу Гренландия показват същото старо мислене, според което силата е право, а независимостта на други държави е важна, само когато служи на преследваните от нас интереси. Истинският интерес на Америка не е в съживяването на империализма – тя трябва да демонстрира, че партньорството и взаимната полза предлагат по-добър път, от този на агресивният унилатерализъм.

Павел Девяткин е гост-сътрудник в Института за отговорно държавно управление „Quincy“ и старши сътрудник в Арктическия институт.

Павел Девяткин, https://responsiblestatecraft.org/trump-greenland-billionaires/

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова