С Борис Чеширков - говорител за България на Върховния комисариат за бежанците на ООН разговаря Стоян Илков

- Има ли криза с бежанците за България, г-н Чеширков?

- Има криза, но тя не е в България. Тя е в страните, съседни на Сирия, които приемат стотици хиляди, търсещи закрила от Сирия. В Ливан има 760 хиляди сирийски бежанци. В Йордания те са над 520 хиляди, в Турция са половин милион. В Ирак само за две седмици в края на август пристигнаха 47 хиляди бежанци от Сирия.

Точно толкова са и тези, които са потърсили закрила от ЕС. България е една от страните, които приемат част от хората, пристигащи от Сирия, но не е на първо място. Напротив - Швеция, Германия, Холандия и Великобритания са приели повече от нас. В България около 3500 човека са потърсили закрила, от тях половината са сирийци, така че не може да се говори за криза, защото тя е в онези страни, които приемат стотици хиляди в своите домове освен в лагерите, изградени по граничните райони със Сирия.

Много хора се намират в домовете на ливанците, йорданците и участват в икономиката им. Може да си представите какъв товар е това за социалните, икономическите и политическите процеси в тези страни.

В България неколкократно се е увеличил потокът на търсещите закрила и това е нов феномен. За първи път у нас, откакто има система за закрила вече 20 години, се сблъскваме с 5000 хиляди души, идващи в рамките на една година. И е естествено държавата да е пред редица предизвикателства.

Първото от тях е приемателният капацитет. През последното десетилетие годишно около 1000 души идваха в България да потърсят закрила. Сега, когато за първите 8-9 месеца има чувствително увеличение, тези центрове са значително запълнени, дори работят на ръба на техния капацитет. Наскоро се откри нов център в квартал “Враждебна” в София, там наш екип имаше възможност да посети хората.

- Какво видяхте там?

- Това, което видяхме, силно ни притесни, защото условията продължават бъдат изключително тежки. В този център са настанени главно семейства, едно одеяло се дели от трима човека.

Центърът работи над своя капацитет от 300 души. Ние заварихме над 400, не достигат легла, около 100 души ползват една тоалетна. Храната, която им дават с пакети за първите 5 дни, вече е изчерпана. Трябва им и топла храна, но не могат да си я набавят, защото не бяха регистрирани техните молби. Не бяха получили и тези 65 лева, които им се полагат.

- Това не се ли случва заради големия брой бежанци, за които не сме подготвени?

- Наистина е заради големия брой хора спрямо това, което страната е предвидила и е имала възможност да приеме през годините, а в същото време капацитетът все още не е достатъчно разширен. Това е, от една страна, като брой легла и брой места, на които могат бъдат приети тези, които търсят закрила. От друга страна, е и самият състав на Държавната агенция за бежанците. Необходимо е ресурсите на администрацията да бъдат подкрепени.

- Може ли да бъдат настанявани хора в палаткови лагери, идва зима?

- За България това, първо, не е практично, второ - не е налице такова масово навлизане, за да е оправдано изграждането на палатков лагер. А и идващата зима ги прави неподходящи. И трето - това е допълнителен стрес за самите бежанци. Много често чувам аргумента:

“Да, но в Турция има палаткови лагери." Но в Турция има половин милион бежанци, като половината от тях са в лагери. Те се поддържат от турското правителство. Останалата част от хората живеят в градовете, селата редом с населението. Участват в икономиката, такъв е случаят и в Йордания, и в Ливан. България трябва да търси решение за капацитета чрез центрове.

Там обаче условията трябва да позволяват на една майка да нахрани детето си с бебешко мляко и да свари водата. Дори и елементарни неща като тези не видяхме в лагера “Враждебна".

- Каква е ролята на каналджиите?

- Важна. Много хора нямат друга възможност да се озоват в страна, в която да получат закрила, освен ако не бъдат заведени там. Колкото и вредна да е ролята на каналджиите, тя по някакъв начин е и полезна. Звучи парадоксално, но е така.

Въпреки това тяхната дейност е незаконна. Практиката е такава - най-вече в Одрин и Истанбул се събират групи от 10 - 30 човека, които плащат на каналджии. Сега видяхме спад на сумите, които им се вземат. В един момент бяха около 2-3 хил. евро на човек, а сега каналджиите определят, колкото могат да вземат.

- Какъв е статутът на бежанците в Турция?

- Има конвенция на ООН за статута на бежанците от 1951 г. Тогава тя се приема по една основна причина - бежанците от Европа заради Втората световна война. Когато е създавана тази конвенция, тя съдържа две ограничения - едното е географско, тъй като се отнася за хора, напуснали страните си заради войната.

Географското ограничение прави невъзможно да се приемат бежанци от другаде, освен от Европа. Другото е времево ограничение за събития, които са станали преди влизането на тази конвенция. Когато говорим за 2013 г., обстановката е съвсем различна. През 1967 г. в Ню Йорк с допълнителен протокол се премахва тези две ограничения, но в Турция остава географското.

Реално турското правителство приема бежанци от Европа. Именно поради тази причина, когато човек потърси закрила в Турция, ВКБООН се занимава с процедурата по определяне на статута на бежанците, което в България изпълнява ДАБ. Ситуацията със сирийските граждани в Турция е много специфична. Турската държава приема сирийците и не ги нарича бежанци, а гости. Именно по този начин се държи с тях, като поема цялостно всички грижи за тях. Раздават им топла храна три пъти на ден, имат достъп до образование и медицински услуги.

- Една хипотеза: възможно ли е България да затвори границата си с Турция и да отиде директно със самолет да вземе определен брой бежанци от границата на Сирия?

- Международните принципи не позволяват България да вземе такова решение особено като членка на ЕС - да затвори своите граници. Нито един човек не може да бъде върнат, когато търси убежище. Това е неизменно човешко право. Опасно е да се обявяват подобен тип квоти, защото България има международни ангажименти. Катастрофалната криза в Сирия оказва сериозен натиск върху съседните страни, но те не помислят да затворят своите граници. Те гледат как да помагат на тези хора. Все пак това са семейства, бягащи от изтезания, смърт, как е възможно да се затвори вратата за тях. /24chasa.bg