Вотът на доверие, насрочен за понеделник, почти сигурно ще доведе до предсрочни избори на 23 февруари

Малко други държави могат да направят хореография на крах на правителството, която да е толкова педантично бавна и обмислена, както в момента прави Германия, пише "Политико".

Вотът на доверие към канцлера Олаф Шолц в германския парламент в понеделник, който той почти сигурно ще загуби, е само последната стъпка в процеса, започнал в началото на ноември и завършващ с предсрочни избори на 23 февруари.

И въпреки че крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ) със сигурност ще се опита да обърка работата през следващата седмица, това, което ще се случи след това, е до голяма степен предвидимо.

Конституцията, създадена, за да предотврати сътресения, каквито е имало по време на Ваймарската република, което спомогва за възхода на нацистите, съдържа редица разпоредби, целящи да направят разпадането на едно правителство възможно най-стабилно и организирано.

Ето какво предстои.

Каква е следващата стъпка?

Когато Шолц се изправи пред германския Бундестаг в понеделник, се очаква мнозинството от 733-те депутати в страната да оттеглят доверието си към левоцентристкия политик.

Загубата на вота е процедурна и необходима стъпка, за да се проправи път към предсрочни избори, след като раздробената трипартийна коалиция на Шолц се разпадна миналия месец.

По време на заседанието в понеделник Шолц първо ще направи 25-минутно изказване, в което се очаква да изложи мотивите си за свикване на вот на доверие. Речта му ще бъде последвана от парламентарни дебати с продължителност около два часа, след което депутатите ще се отправят към кабините, за да оттеглят или потвърдят доверието си към канцлера.

Предопределен ли е резултатът?

Въпреки че няма невъзможни неща, много вероятно е Шолц да загуби вота - на което той се и надява. Единствената партия, която може да направи нещо непредвидимо, е АзГ, която е известна с неочакваните си тактически ходове при предишни гласувания. Някои от нейните депутати вече заявиха, че планират да подкрепят Шолц, защото се опасяват, че вероятният следващ канцлер Фридрих Мерц от дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) може да вкара Германия във война, като подкрепи по-силно Украйна срещу Русия, отколкото Шолц.

"В никакъв случай не искам да виждам Мерц на отговорна позиция", заяви Юрген Пол, първият депутат от АзГ, който обяви, че ще гласува за Шолц. Очаква се обаче само малка част от 76-те депутати на АзГ да последват примера на Пол.

Понастоящем АзГ е на второ място в социологическите проучвания, което вероятно ще я направи най-голямата опозиционна сила след изборите - така че тя има интерес от разпускането на парламента.

Във всеки случай лидерите на парламентарните групи на Зелените изглежда ще неутрализират възможните крайно десни изненади, като призоват своите депутати да се въздържат при гласуването. Това означава, че дори ако всички депутати от АзГ и собствената парламентарна група на Шолц подкрепят канцлера, мнозинството все още ще е далеч.

Какво ще се случи по-нататък?

Ако Шолц загуби гласуването, в понеделник следобед той ще предложи на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер да разпусне Бундестага, заяви канцлерът пред репортери в сряда. "Ако президентът последва моето предложение, избирателите ще могат да изберат нов Бундестаг на 23 февруари. Това е моята цел", каза той.

Междувременно Шолц и неговото правителство на малцинството, което включва собствената му лявоцентристка Социалдемократическа партия и Зелените, ще останат на власт в пълния си състав.

Но тъй като Шолц не разполага с мнозинство в парламента - което е необходимо за приемането на закони - и се очаква скоро да бъде освободен от длъжност, той е смятан за "куца патица", както в страната, така и в чужбина.

Как се стигна дотук?

В началото на ноември, само няколко часа след като стана ясно, че Доналд Тръмп е спечелил президентските избори в Съединените щати, Шолц се появи пред камерите, за да обяви, че неговият изстрадал тристранен съюз се разпада по доста драматичен начин заради проблемите с разходите.

Коалицията на Шолц, съставена от неговата ГСДП и Зелените в лявата част на политическия спектър и фискално консервативната Свободна демократическа партия в дясноцентристката част, никога не е била райско съчетание. И ГСДП, и Зелените подкрепят силна мрежа за социална сигурност и големи инвестиции за ускоряване на икономическия растеж и прехода към зелена енергия. СвДП, от друга страна, вярва в по-малка роля на държавата и ограничаването на разходите.

Как ще изглежда следващото правителство на Германия?

В момента ХДС на Мерц и баварската му сестринска партия Християнсоциален съюз водят в проучванията с голяма разлика - 32% подкрепа. Това е два пъти повече, отколкото се очаква да получи ГСДП на Шолц, която е точно след АзГ на трето място.

След като консерваторите са готови да спечелят очакваните избори през февруари, големият въпрос е кой ще стане техен младши коалиционен партньор и дали тази партия (най-вероятно ГСДП или Зелените) ще бъде достатъчно силна, за да направи възможна двупартийна коалиция. Поради възхода на АзГ и създаването на новия популистки ляв Алианс Сахра Вагенкнехт (BSW) трипартийните коалиции - които са рядкост в следвоенна Германия и обикновено са по-нестабилни - може да се превърнат в новото нормално явление.

Зелените напоследък се сближават с ХДС на Мерц, като подчертават сходните си външнополитически позиции. И двете партии са по-благосклонни да подкрепят Украйна във войната ѝ с Русия, отколкото Шолц, който води кампания за това, което нарича "благоразумен" подход.

Но докато Мерц не изключва коалиция със Зелените, лидерът на баварския ХСС Маркус Зьодер, който превърна нападките срещу Зелените в своя лична запазена марка, заяви в подкаст тази седмица, че ще наложи вето на такъв съюз.

Междувременно СвДП се бори изобщо да влезе в следващия Бундестаг. Партията, която изпадна в криза заради разкритията, че методично е планирала да взриви коалицията на Шолц, има резултати под 5-процентния праг, необходим за получаване на места в парламента.