Помните ли „Тутурутка“? Едно култово предаване от времената на мутрите, в което компания от млади варненци осмиваха доста успешно плоскочелието, маргиналността и пошлостта, завладели българското посткомунистическо общество.

Е, техен е онзи просташки, в истинския смисъл на думата, текст на песен, посветена на „майсторите“:

….

Инструмента я им покажи - как въртиш го много здраво ти.

Майсторе, сега им покажи как въртиш теслата здраво ти.

Припев:

Защото всички знаят –

Дръжката, дръжката,

на т'слата дръжката,

как влезе мъжката

на т'слата дръжката.

Та защо се сетих за тази песен? Една житейска ситуация ме накара да се огледам и да си задам въпроса какво точно правят т.нар. „майстори“, „полчакаджий“ и техните себеподобни и как хубаво вкарват на на т'слата дръжката на бедните жертви, попаднали в ръцете им, а и на държавата и държавния бюджет, отчаяно търсещ приходи, за да се задържим на онези обещани на ЕС 3% дефицит.

Аз даже бих ги нарекла новите мутри. Старите станаха бели якички и се еманципираха, но дойдоха новите – рекетьори и явни насилници на семейния бюджет на клетите хора, опрели до техните услуги, от една страна, и от друга страна – на държавата и нейните опити да „подобри събираемостта в приходната част на бюджета“.

Какво имам предвид?

На всеки човек в един момент от живота му се налага да направи ремонт – измазване, ВИК, реновиране или изцяло нова направа на банята и тоалетна и т.н. и т.н.

И тогова, в този сюблимен момент, идват „майсторите“/“плочкаджийте“. Орда от себеотдаващи се мъжаги, които ти свалят звезди и ти обещават щедро, че „стига да разбият – всичко могат да направят“.

Ама, както е казал представител на една етническа (трябва да сме политкоректни) общност в стария виц: „Бате, това, дет се обещава на сватба, дава ли се?“

И тук вече идва челният сблъсък с маргиналната реалност, наложена от новите мутри.

„Плокаджийте“ нахлуват, обръщат жилището и живота ви наопаки – рушат, мърлят (разбира се не си почистват работното място, както е в така сочените за пример държави от ЕС, като Германия, Австрия, Франция, Нидерландия…) и когато вече са разбъркали всичко и банята и тоалетната вече са строителна площадка, започва рекетът.

„Виж сега, утре имам друга работа, ще ходя на кръщене“ или „Абе, нещо ми изникна, спешно ми е, ще дойда вдруги ден“. „Абе, нещо не ми е добре днес“, „Майка ми е болна“, „Жената е сърдита – ще и обръщам внимание“.

Познато ли ви е? Все извинения, а всъщност, заучени фрази, за да изклинчат от обекта. Не им пука, че си без баня и тоалетна, че спалнята ти е се е превърнала в по-зареден склад от тези на строителните хипермаркети, че живееш у роднини, на хотел или при мама и тате и рискът от това да се избиете нараства не с всеки ден, а с всяка минута. Те те държат за гушата -  да не давам по-груб пример и … те рекетират.

Ако надигнеш глас те заплашват, че ще си тръгнат, а друга тям подобна мутра/плочкаджия ще намериш най-рано след два-три месеца. А до тогава какво?

А те, байовците, или са си хванали още два-три обекта и ги оправят на ротационен принцип, или просто като са ти взели едни пари за част от ремонта, си ходят по петзвездни спа хотели, които за теб, бедния вишист, в най-честия случай теглил кредит, за да им платиш надника, са далечен блян.

Но дали това е най-голямото зло в тази схема? Колко пъти сте викали майстор и той е идвал с договор с ясни срокове и зададени неустойки, с разбивки за цени или – сега вече ще изрека нещо еретично (ако не разбират думата ще им я обясня) в очите на мутрите-плочкаджий – са ви дали касова бележка, ордер или фактура?

Единици са тези случаи. Бели лястовици са онези, които работят по стандарт - с регистрирана фирма, декларират добросъвестно доходите си, издават изискуемите по закон документи срещу получената сума. На тях се извинявам за настоящия текст. Той не се отнася до тяхната дейност!

В масовия случай плочкаджийте работят в сивия сектор. За реална квалификация за това, което извършват, изобщо не говорим. В 90% от случаите те са самоуки „таланти“. Работят на принципа „око Трънско“. Но, когато вече са ти разбили къщата и живота, те държат, че и за повече от договорените пари те изнудват. Както мутрите едно време държаха клетите собственици на бизнеси и ги изнудваха за такса спокойствие.

Е, тук таксата спокойствие са минимум 5 хил. лв базисна цена само за труд за баня, минимум 2-3 хиляди лева за гипсокартон и латекс на средно голяма стая, като цената скача, ако си поискаш глезотия като окачен таван, някоя и друга нишичка с лед осветление за красота (кви са тези тъпойтийй, дет си ги измислил, ся? Ти ще видиш как ще те одера щом си баровец да си правиш красивото!). Подчертавам – това е без материалите!

За качеството на работа няма да повдигам темата. Не случайно има проклятие „Майстор да ти влезе в къщата“. Че даже и цяла поредица от култови филми има в българската кинематография по темата – „Баш Майстора“.** Че то направо си е документална поредица за изконния манталитет на това съсловие в България.

Колкото и да се оплакваме обаче, трябва да сме честни и да признаем, че тук невинни няма! И ние сме си виновни, защото го позволяваме и подхранваме тази Калигулска вакханалия на нискочелните, нискообразовани мутри-плочкаджий, като ги търпим и мълчим, като ги дундуркаме и ухажваме, за да „свършат работа“, като подхранваме сивия сектор, давайки пари „на ръка“, без да изискваме документ – само и само мир да има да ни сложи тоалетната и да се маха, пък ние ще си оправим щетите от мърлявата работа…

Но, огромната вина е на държавата. Държавата, която отново я няма. Държавата е абдикирала и от този проблем. Дали министрите на регионалното развитие и благоустройството, на икономиката, на финансите, че дори и министър-председателят (говоря за всички от т.нар. Преход насам) не са били в ролята на клиенти на тези рекетьори поне веднъж в живота си? Или техни близки, приятели, роднини? Дали не са наясно, че от там се генерират огромни суми пари, които подхранват, не икономиката на страната, не бюджета, а сивия сектор?

Къде е икономическа полиция, къде са данъчните? Та нима на никой не му прави впечатление, че хора, които уж са на минимални заплати към кухи фирми или просто не са на пазара на труда официално, карат скъпи коли и живеят в имоти, които не са им по джоба, спрямо реално декларираните доходи, че водят охолен живот, който голям процент от хората, които са трудово заети, образовани и отговорни като граждани към държавата и законите в страната, не могат да си позволят? Нужен е само един бърз преглед в социалните мрежи, за да се направи анализ на пропастта между декларираните и реалните доходи на тези лица!!!

Но, не! Тук отново се сблъскваме с балканския синдром „широко затворени очи“ – тема, за която вече писах, след трагедията в Кочани/РСМ.***

От едната страна сме ние, които не смеем да сезираме полицията или Комисията за защита на потребителите, защото няма как да докажем договорни взаимоотношения с тези хора, а и защото в най-масовия случай не вярваме нещо да помогнат. И от - друга държавата, която вместо да се замисли за стандарти, които да се търсят при този тип дейности, защото те не са и безопасни за потребителите, просто мълчи. Както мълчи и за автомонтьорите и гаражните автосервизи. Там ситуацията е даже по-страшна, защото буквално става дума за човешки животи на пътя.

Как работи системата в държави като Австрия и Германия, които често обичат да дават нашите политици за пример в различни сфери? За да извършва един майстор своята строително-ремонтна дейност, първо трябва да има разрешително или лиценз, да е регистриран в съответните браншови организации, които от своя страна са регистрирани в съответната община и по-нагоре в съответната държавна институция, която извършва контрол над дейността им. И, ако има проблем, то съответно потърпевшият може да сезира конкретен орган, който може да санкционира немарливия майстор, че дори и да му отнеме правото да работи. И да ви кажа, направих си труда да попроуча базисни цени на основни дейности. Дали пък нашите мутри-плочкаджий не взимат повече от тези в Австрия и Германия? Поредният ценови парадокс в милата ни родна действителност.

Това е само като лирическо отклонение.

Въпросът е сериозен и обръщам внимание на държавните институции къде да търсят нови приходи в бюджета. Просто направете проучвания, направете акции. Помислете за регулации. Зная, че представителите на крупния бизнес именно срещу това роптаят, но тези мутри-плочкаджий реално бъркат и тях. Защото вместо лицензирани фирми с ясни стандарти и ясни ценоразписи, базирани на пазарен принцип, не „на око“, спрямо преценката на платежеспособността на клиента, сега по къщите и апартаментите на хората работят необразовани, неквалифицирани хора, които вземат безумни пари срещу нискокачествена, мърлява работа. И нито хората са доволни, нито пари в бюджета влизат, нито стандартът на живот в държавата се вдига. Е, поне не този на честно работещите образовани хора.

Но и за това отново всички колективно мълчим…

Търпението е незабележима форма на гниенето!, Радой Ралин

Екатерина Анева, [**sorce_name**]

*киреч – строителен материал, вар (от тур. kireç); на български се среща и като смес от вар и пясък - което е всъщност хоросан

** "Баш майстора" е българскa поредица от пет филма от 1970-1983г. на режисьора Петър Василев, с участието на Кирил Господинов в главната роля.

*** https://tribune.bg/bg/mneniq/tihite-martvorodeni-balkanski-/