Буковски vs.Путин


Още през 1993 г. Владимир Буковски предсказа завръщането на престъпната власт на чекистите в Русия. "В политиката е като на война: ако липсва смелост за настъпление, то неизбежно следва отстъпление”, казва Буковски.

През 1991 г. той се опитва да убеди Елцин да организира процес срещу престъпленията на комунистическия режим, подобен на процеса в Нюрнберг или поне да бъде създадена международна комисия от историци, която да обяви всички престъпления на режима. Буковски успява да уговори всички от обкръжението на Елцин в разумността и необходимостта на това дело, с изключение на самия Елцин, който не желаел "да клати лодката”.

"И аз си заминах - пише Буковски, – отлично разбирайки, че се задава реставрация на съветския режим.”

След година Елцин проумява, че Буковски е прав и го вика обратно, за да му помогне като консултант в процеса на Конституционния съд срещу КПСС. Буковски поставя едно условие - достъп до съветския архив.

Така на Владимир Буковски му се удава възможността да изнесе и публикува на Запад огромно количество важни документи, които днес са достъпни за всички изследователи.

Предсказанията на Буковски, че чекистите ще се окопитят и ще си възвърнат властта, се сбъдват. Още от 1993 г. Елцин вече е заложник на "силовиците” и практически не той управлява. Сдаването на властта и реставрацията са неизбежни.

"Без съмнение - казва Буковски- ако тогава, през 1991г., бяхме започнали процес на декомунизация, ако бяхме провели своя Нюрнбергски процес, чекистите нямаше да се окопитят така бързо и да завземат отново властта. Далеч съм от мисълта да обвинявам само Елцин. Руското общество също се съпротивляваше на идеята за такъв съд, а също и Западът всячески блокираше нашите усилия. Да не ставало "лов на вещици”. Както и можеше да се очаква, "лов на вещици” беше устроен, но срещу демократите. Сега и Западът ще разбере какво значи чекистите в Русия да са отново на власт.”

Западът, разбира се, си припомни какво значи руски държавен тероризъм. Следата от полоний, която убийците на Литвиненко оставиха навсякъде след себе си, изложи на опасност здравето на десетки хиляди хора от около 50 държави, в това число и България.


За вашата и нашата свобода

Миналия месец инициативна група от известни и уважавани руски правозащитници и журналисти издигна кандидатурата на Владимир Буковски за президент на Русия. В декларацията бе напомнено, че Кремъл активно подготвя “избори без избор”, декор за новата операция “Наследник”.

Буковски прие с думите: "Любимият ни тост винаги е бил “За нашето безнадеждно дело”. Днес това дело изглежда безнадеждно. Именно затова го приемам.

За вашата и нашата свобода!” *

Битката за свобода е свещена, защото без свобода няма нищо друго - няма живот, няма професионална реализация, няма мечти, няма бъдеще. Без свобода светът става страшно за обитаване място.

Дългата сянка на тоталитарните режими го доказва. Доказва го мрачната история на комунистическия режим, доказва го и страшната история на Втората световна война, доказва го и мракобесието в днешна Русия, където отново има политически убийства и политически затворници, където пак няма свобода.

"Те избраха свободата"

Така се казва документалният филм за съветските дисиденти на Владимир Кара – Мурза (младши), в който се разказва за историята на самиздат, за забранените от властите четения на поезия при паметника на Маяковски, за първата открита демонстрация през 1965 г. и за демонстрацията на 7-те срещу нахлуването на съветските танкове в Прага през 1968 г.

През 1960 г. всяка събота и неделя на площада пред паметника на Маяковски се провеждат четения на стихове на забранени от властите поети. Буковски е най-младият участник, едва 18-годишен и отговаря за безопасното извеждане на четящите стихове поети. Иска се завиден кураж, защото на всеки от инициаторите му е добре известно какво го чака.

"Има страх в настоящето, има страх за бъдещето - казва Виктор Файнберг. – Но най-страшен е страхът от миналото. Ако в миналото си предал себе си и приятелите си, ако си потъпкал човешкото си достойнство, няма къде да се денеш, ще носиш този срам и този страх винаги със себе си - и в настоящето, и в бъдещето.”

"Никой от нас не се остави да го придумат и не се разприказва” – пише Буковски в една от своите книги, разказвайки за човешкото достойнство, което винаги се оказва по-силно от методите на палачите.

През май 1963 г. Буковски е арестуван и изпратен на принудително "лечение” в ленинградската спецпсихболница. Излиза през февруари 1965 г. и още през декември същата година отново е арестуван заради участието си в първата от четири десетилетия открита демонстрация. Демонстрацията е в защита на писателите Синявски и Даниел.

В книгата си "Години на дисидентство” (изд. Албор,1998, превод Георги Цанков) Буковски разказва за зараждането на правозащитното движение в СССР:

"…Там за първи път научих какви са юридическите права на свидетеля. Александър Сергеевич Есенин-Волпин**, току що освободен от специалната ленинградска психиатрия, ни изнесе цяла лекция по този въпрос. Той вече бе идвал на Маяка да слуша. Сега при първата ни среща този странен човечец със скъсана шапка на главата, който бе намерил начин, едва измъкнал се от лудницата, цяла вечер да ни проповядва уважение към законите, не ме впечатли особено. Но лекцията му ни донесе голяма практическа полза....

… Естествено процесът им протече при закрити врата. Дори когато се четеше присъдата, се опитаха да не допуснат никого в залата. Но нашият яростен привърженик на законността Есенин-Волпин с помощта на Наказателния кодекс доказа на пазачите, че във всички случаи присъдата трябва да бъде произнесена публично.

Той пръв заговори сериозно за съветските закони, но ние му се подигравахме:

Ти наистина си смахнат – казвахме му. – Поне малко мисли какви ги говориш. Възможно ли е да има закони в тази страна? Как ти се струва?

Трагедията е, че всички мислят така – отговаряше той обикновено, без въобще да се обижда от подигравките ни.

С кодекса в ръка той направи огромно впечатление на охраната и тя пусна нашите хора да изслушат присъдата.

Виждате ли – каза той ликуващо, - сами сме си виновни, че не изискваме спазването на законите.

По онова време дори не подозирахме, че странната гледка на нашия Есенин-Волпин, използващ кодекса като магическа пръчка, за да отвори вратите на съда, ще сложи началото на нашето движение за граждански права.”

В края на филма "Те избраха свободата” участниците, анализирайки управлението на Путин, заявяват, че техният опит показва, че дори шепа хора, готови да отстояват свободата и гражданското достойнство, са в състояние да победят и най-могъщия тоталитарен режим.

Във форума на Mediapool Сиймор беше написал:

Буковски versus Путин

"Владимир Буковски е пълната противоположност на Владимир Путин и дори ми е неудобно да поставя в едно изречение дребосъка Путин и големия Буковски.
Путин е ченге, а Буковски е политически затворник.

Путин е израства в кариерата, слухтейки за поведението на съветските студенти в ГДР, а Буковски отива в затвора, защото е защитавал и не е предавал приятелите си.

Буковски е бит часове наред от колегите на Путин, за да се откаже от поетичните четения при паметника на Маяковски и не се е отказал, а Путин избива комплекси с джудото си, като най-много да е преживял някое по-тежко хвърляне на татамито.

От трона си Путин с лекота жертва живота на моряците от Курск, на заложниците от Норд-Ост и Беслан. А Буковски е пожертвал само и единствено своя живот - 12 години е бил в затвори и лагери.

Путин познава живота само откъм посолствата и началническите кабинети. Буковски е оцелял в лагерите и затворите между криминалните и е спечелил уважението им. Милиционерът Путин използва най-мръсните методи за разправа с противника. Буковски, който е преживял какви ли не изтезания, се противопоставя на използването на изтезания.

Путин има тайната и явна власт на огромни структури и пари; Буковски единствено собствената си смелост, ум и виталност.

Путин тук ще бъде посрещнат от Първанов, Станишев, Доган, Сакскобургготски, Сашо Дончев, Валентин Златев, Митко Събев.

Повече от нормално е другата България да посрещне другата Русия в лицето на Владимир Буковски.”

Повече за Буковски може да прочетете на специално създадения за посещението му сайт http://bukovskyinbulgaria.bghelsinki.org

*”За нашата и вашата свобода” е обръщение на полските въстаници към руснаците през 1831. Този лозунг е издигат на Червения площад и 7-те, които през 1968 г. протестират срещу нахлуването на съветските танкове в Чехословакия.

**Александър Есенин-Волпин (р.1924) е известен математик, философ и поет, син на Сергей Есенин и Надежда Волпин. Арестуван е за първи път през 1949 за “антисъветска поезия” и е изпратен в Ленинградската специална психиатрична болница. През 1950 е изселен в Казахстан като “социалноопасен елемент”. През 1959 отново е изпратен в психиатрия за две години, но дори оттам успява да изпрати на Запад материали на самиздата. През 1965 организира “Митинг на гласността” в защита на арестуваните Синявски и Даниел. Издига лозунга "Уважавайте конституцията”. Когато идват да ги арестуват Есенин-Волпин успява да смути милиционерите с въпроса има ли сред тях хора, които не уважават съветската конституция. Защото според конституцията гражданите имат право на демонстрации. През 1968 отново е изпратен в психиатрия. След излизането си през 1970 влиза в Комитета за правата на човека и работи заедно с Юрий Орлов и Андрей Сахаров. През 1972 съветските власти го експулсират. Установява се в САЩ, преподава в университета в Бостън, живее в Бостън. Автор е на едно от най-разпространените произведения в самиздата – “Ръководство за онези, на които им предстои разпит” с юридически и практически съвети.

Даниела Горчева, сп. "Диалог"
Mediapool.bg