Проф. Иван Желев, pravoslavie.bg

За хулите на ония, които го хулят (по Пс. 68:10)

Много приказки се изприказваха в последните месеци за мирното посещение на новия български патриарх Даниил в Цариградската вселенска патриаршия във Фенер, Истанбул, както и за другите след това при останалите патриарси и архиепископи. Новите гъркомани у нас се престарават да угодят на някого, но не знам точно кой им е лелеяният властник.

Независимо от многото хули, с които хулиха патриарх Даниил от избора му и продължават, не съм прочел някой да го обвинява в изявление, че няма да прави т. нар. мирни посещения. Само дето не се съобразяват с простичкия факт, че такова посещение не е личен въпрос на патриарха. Системата на управление на БПЦ-БП предполага такова посещение да се направи по решение на Св. Синод. Дори и да не иска патриархът, решението на колективния орган на управление може да го задължи.

Вярно е също така, че вече се беше случило и нещо друго, което усложни «междуправославната обстановка»: прибързаното обявяване от Св. Синод във Фенер на една нова автокефална църква, наречена Православна църква в Украйна (ПЦУ) и то при наличието в тази страна и нейните земи още от края на 9 век на жива православна църква. Както е известно, ПЦУ е едно ad hoc обединение на две съперничещи си разколнически фракции на православните в Украйна. Дълго време никоя друга поместна православна църква не признаваше този акт, което все пак е необходимо, за да стане той факт в живота на световното Православие. Постепенно след съответния натиск от църковни и светски фактори три църкви признаха ПЦУ, но 10 църкви (квалифицирано мнозинство!) не я признават и това създаде смут в цялата Православна църква (т.е. общността от всички 14 поместни автокефални православни църкви).

Известно е също така, че Св. Синод на БПЦ-БП е една от 10-те църкви, които не признават ПЦУ. И въпреки всичко преди година и половина (май 2024 г.) трима български архиереи бяха „изненадващо“ въвлечени в съслужение с епископи на тази непризната от БПЦ (разбирай и от самите тези български архиереи) църковна структура.

Не е толкова важно дали от българска или от фенерска страна е постъпено некоректно. Но при такива обстоятелства е трудно да се насърчи мнозинството в Св. Синод на БПЦ да реши предстоятелят на Църквата ни да отиде на посещение в Цариград, както славяните на Балканите (и не само) традиционно наричаме „Царстващия град“ на две империи.

Защото официално БПЦ-БП няма и не личи да иска да има общение с ПЦУ, а пък «изненади» на място винаги могат да се очакват.

Тогава дойде посещението на патр. Даниил в Солун. На него месеци наред се противопоставяха тъкмо онези владици на БПЦ, които вече бяха „сгазили лука“ в Цариград. Накрая тяхното упорство се сломи и по решение на нашия синод патриарх Даниил замина за Солун. Там той проведе две делови срещи с патриарх Вартоломей, едната от които на четири очи, без преводач, при това твърде продължителна. На тази среща, заедно с другите обсъдени въпроси вероятно е договорено и мирното посещение на патриарх Даниил във Фенер, но несъмнено – при ясни условия и без „изненади“. Така се взе и съответното решение на българския синод за предстоящото посещение. Което, по всичко личи, че ще бъде мирно и резултатно. Защото има какво да се обсъжда и договаря от патриарсите и владиците на двете патриаршии, за да продължат братските отношения между нашите църкви. Такива отношения сме имали през вековете, но и векове наред е имало напрежения между нашите църкви. От които страда преди всичко народът Божи, не толкова владици и патрици. Страда и цялото Православие.

Нека припомним, че Солунската конференция не беше първата среща на патриарх Даниил с колегата му патриарх Вартоломей. Двамата патриарси (след избора и интронизацията на патриарх Даниил в София на 30 юни 2024 г.) се срещнаха на „неутрална територия“ още на опелото на Албанския архиепископ Анастасий (Янулатос) в Тирана на 30 януари 2025 г. Със сигурност и занапред ще имат възможности да се виждат, за радост на всички, които почитат своите наставници, и за вразумяване на онези, които ги хулят.

Не знаем доколко ще се усмирят гъкоманите-хулители на патриарх Даниил с провеждането на това протоколно посещение (те винаги могат да измъкнат от попския си ръкав нови вини). Но във всички случаи посещението ще възбуди „другата страна“, която вече започна да сипе предупреждения и заклинания: не трябвало патриарх Даниил да отива и да служи с патриарх Вартоломей, и то не заради някакви там украинци от ПЦУ, а заради икуменическите действия (и вменявани убеждения) на Цариградския патриарх. Заклеймяват го с дълбоко убеждение и лека ръка (видимо и с лека съвест, което вече е проблем!), а след мирното посещение ще начислят и на Българския патриарх вини и… клевети. Така ще е, а и той го знае. С поемането на отговорния пост той се е зарекъл да служи на Божия народ в юрисдикцията на БПЦ-БП, а не да му служат. Който знае Писанието, се сеща за какво става дума. А иначе няма друго лекарство срещу тези безобразия, освен смирението и молитвата. От всички и за всички.