Кметът Кирил Йорданов направи странен пирует върху традиционните си лачени обувки. Той и общинската му кохорта, наречена официално администрация, щели да съгласуват всяко общинарско предложение до Общинския съвет с Варненската районна прокуратура, за да не се допускали грешки в бъдеще. Този внезапен флирт на общината с Варненската районна прокуратура бе афиширан на срещата, организирана от кмета по повод превенцията на престъпността при малолетните и непълнолетните. На срещата присъстваха варненският районен прокурор №1 Георги Манасиев и председателят на Общинския съвет Апостол Димитров.
Пиарски погледнато, кметът Кирил Йорданов направи опит да копира рекламните маниери на Бойко Борисов и с прословутото си витиевато лицемерие даде реверанс на районната прокуратура. Защо? И как ехото заглъхна?
След заявените иначе добри намерения, постлани с цветя и рози,
след срещата незабавно последваха ударите под кръста срещу районния прокурор Георги Манасиев.

Разбира се, неслучайно. Както е известно, според закона Висшият съдебен съвет предстои да гласува назначенията на районните прокурори в цялата страна, включително и във Варна. А за опитните наблюдатели в тази система е още по-известно, че амбициозни апетити отдавна се целят в стола на районен прокурор №1. И понеже за тези неща се говори единствено под сурдинка, а “167 часа Варна” обича да казва нещата в прав текст, ще споменем прокурорите, които бленуват да заемат кабинета на Манасиев. Това са прокурорите Слави Андонов и Кирил Ицков. Лошо няма. Всеки има право да драпа по кариеристичната стълбица, стига да е направил достатъчно добре самопреценката си.

Защо започнахме със срещата, инициирана от кмета ли? Просто оттам тръгна поредната магистратска интрига, от която обаче изгода имат именно управленските общинарски ВИП среди.

Шефът на Варненската районна прокуратура Георги Манасиев бе въвлечен в една игра, от която нямаше накъде да мърда. Кметът го кани, загрижен за престъпността сред малолетните, и изненадващо му се подлага на тепсия, обещавайки, че всяко общинарско предложение щял да съгласува с прокуратурата, преди да го вкара в Общинския съвет. Понеже ставали грешки. Айде бе, нали кметът минава за блестящ юрист?! И като е такъв, защо не си е спретнал блестящ юридически екип, че да се налага да вкарва прокуратурата в ролята на консултант-адвокат?! Къде тук е заровен ключът от бараката? Точно там, че откакто Георги Манасиев е районен прокурор №1, заваляха проверки за небогоугодните дела на общинарите.

И стана некомфортно за някои приятелски кръгове. Далеч съм от мисълта да твърдя, че районната прокуратура е отличник в тази дейност, но безспорно там завя вятърът на промяната. Прокуратурата следи стриктно журналистическите разследвания и вече няма нужда репортерите да се молят на прокурорите да им обърнат внимание, а по всяка проблемна публикация се образува проверка. Е, и какво от това – ще кажат скептиците. Ами оттам нататък работата трябва да си свършат и съответните служби в РДВР – Варна, за да може прокуратурата да предяви обвинение. Ако ченгетата спят дълбок сън или маркират, прокурорите са безсилни.

Тия работи, които се случват напоследък с проверките за служебните пропуски, за разпоредителните сделки и за рушветите и далаверите на приятелския кръг на бившия председател на Общинския съвет Красимир Симов, никак не се харесват нито на кмета, нито на ВИП аверите му. А тези, които са посветени в делата на общината, знаят, че никак, ама никак не е трудно Кирил Йорданов да последва съдбата на Стефан Софиянски. Защото има за какво.

В този смисъл Георги Манасиев не е най-мечтаният шеф на прокуратурата от общинарския елит. Още повече че е бивш началник управление в община Варна и знае прекрасно кое как и защо става. Набутвайки елегантно в капана си Манасиев, загриженият ни за детската престъпност кмет чака интригата да даде своите плодове. И те не закъсняват.Георги Манасиев е изкаран, че сам си прав пиар и реклама, понеже предстоят назначенията от Висшия съдебен съвет. Удобно се забравя да се спомене обаче, че не Манасиев е организирал срещата с кмета, а обратното. И ако шефът на Варненската районна прокуратура не бе приел да участва, щеше да бъде обвинен, че е дезинтересиран от благите намерения на Кирил Йорданов. Пак по същото време районен прокурор №1 индиректно е атакуван от “възмутен” гражданин, че въпреки че екипът му бил много любезен, благодарение на някаква си деловодителка човек не можел да влезе в прокуратурата да си подаде жалбата. И понеже в сферата на подобни професионални среди винаги приоритет има голямата доза мнителност, веднага бе заподозрян комплот и заговор. Заговор очевидно няма, както и на кьоравия е ясно, че прокуратурата не е семкаджийница, в която всеки може да влиза и излиза когато си иска, но че апетити нещата да се променят не липсват.

Обществена тайна е, че кадровите промени в съдебната система във Варна разтресоха най-вече управляващите общинарски кръгове. Смяната на досегашната председателка на Варненския окръжен съд Душана Здравкова, известна като човек от приятелския кръг на кмета, докара общинарската кохорта до истерия от загубата. Идването на новия окръжен прокурор Илия Николов, избор лично на Никола Филчев, вгорчи вкуса пак на ВИП общинарите. Защото Илия Николов очевидно не обича показността и сбирките на качествен алкохол с варненската власт. Кръга затвори Лъчезар Добрилов, който пък оглави апелативната прокуратура. Ами сега?
Остана им само един ген. Веселин Петров. Което апропо също не е малко, тъй като именно на РДВР - Варна се пада честта да разследва и изработва назначените прокурорски проверки. За никого не е тайна, че върху правораздавателните институции се оказва тотален натиск от управляващите града заедно с някои корпоративни среди.

И колкото и да е жалко, много често този натиск успява. И нищо от циничните далавери на общинарската власт не стига там, докъдето не трябва. Преди време бивш шеф на една от службите в РДВР – Варна, ми довери, че е имал папка с 40 драстични “неща” срещу един от приближените на кмета Кирил Йорданов. Дал нареждане на оперативните му да работят по случая. Малко по-късно папката потъва дълбоко в нечие висше офицерско (а дали не и генералско) чекмедже и всичко се забравя.

Шефът на Варненската районна прокуратура не е съвършен, но със сигурност не е обичан от властта. Което си е абсолютна червена точка и бонус в професионалната му кариера. Защото когато кмет, шеф на съда и прокуратурата заедно пият, пеят и танцуват до зори, не може да се очаква, че утре едните ще разследват другите.
Това е истинското положение на нещата днес. Загубили някои от най-важните лостове в магистратурата на Варна, приятелските кръгове, които източиха града, днес се борят да овладеят поне един окоп. В случая Варненската районна прокуратура.
Предстои да видим дали ще успеят.

Веселина Томова
в-к “167 часа-Варна”