Съществуването на нормални политически партии е директна заплаха за алчността на корпоративните богаташи, които търсят политическа власт. Те стоят не зад партия, а зад обединение на хора, които не мислят доброто нито на България и българите, нито на Варна и варненци.

Класическите партии с всичките им кусури като лобизъм, корупционни практики и т.н, са чумата за корпоративните фактори, които са готови на всичко в името на порастване на богатствата им.

Корпоративният вот произвежда политически позиции, но никой съветник, депутат или какъвто и да е властник, излъчен от тях, не иска да бъде контролиран.

Те искат да контролират.

Корпоративните играчи и лобистите им нямат граници. Те нямат и политически структури, пред които да носят отговорност. Това е най-нечистоплътният феномен в политиката.

Специалните им интереси изискват институции и медии да бъдат контролирани, включително и кадрово. Те масово искат да назначават и да управляват чрез зависими от тях хора. Всички грешни търговски сделки са плод на тези интереси.

Корпоративните са в състояние на ярост, ако някой „посегне“ на алчността им. Тогава ще правят всичко да унищожат „врага“ и най-вече репутацията му чрез лъжи, лъжи и лъжи.

Ясно става, че корпоративният вот е по-опасен и от купения вот, макар той да си е и купен.

Просто искат неограничена политическа власт, разполагайки с неограничени финансови ресурси.

В момента това е актуално за Васил Божков, но важи и за всички с корпоративен вот. И във Варна има такива. Те си знаят. Но и варненци да го знаят.

Всеки съветник, на когото отговорност може да му търси само богаташът му, е заплаха за демокрацията.

Вижте партиите в Общински съвет – Варна, и си направете сметка сами.

Пишете ни!

Разбира се, всяко правило има изключение, което само потвърждава правилото.

И ако това изключение на корпоративния вот е скрито зад фасадата на измислен политически субект или измислена политическа листа, това не е изключение.

Самоанкетирайте се!

P.S. Измислени разговори, SMS-и, снимки и клипове не са гордост за никого!