Явлението е характерно за средата на лятото, но промените в климата и по-високата температура на водата през зимата водят до все по-ранен цъфтеж на фитопланктон

Видяхте ли сателитната снимка на НАСА, на която Черно море изглежда тюркоазено синьо, вместо тъмносиньо, какъвто е обикновено цветът му? Докато в медиите и социалните мрежи изменението в цвета на морето се дискутираше оживено, в научните среди в България тази новина не предизвика особена изненада.

На какво се дължи по-светлият цвят на Черно море

Д-р Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към БАН, обясни пред ДВ, че по-светлият цвят на Черно море се дължи на цъфтежа на фитопланктон. Това са микроводорасли, които не могат да се видят с просто око. Затова от плажа може и да не откриете ясна разлика - такава може да се наблюдава само от значителна височина, например от дрон или сателит.

Д-р Радослава Бекова, хидробиолог и ихтиолог в Института по океанология към БАН

Снимка: Личен архив

Изследователката обяснява, че явлението е характерно за Черноморието в средата на лятото, но промените в климата и по-високата температура на водата през зимата водят до все по-ранен цъфтеж всяка година. И макар фитопланктонът да не представлява пряка опасност за човека, появата му е сигнал за някои сериозни проблеми в Черно море.

"Нашето Черноморие има проблем с пречиствателните станции, тъй като те са проектирани за определен брой туристи, но заради бума в строителството този капацитет е надхвърлен. По-скоро това е проблемът, отколкото цветът на морето", казва д-р Бекова и припомня за аварията със спуканата пречиствателната тръба под Варненското езеро, която все още не е поправена.

Изследователката отбелязва, че органичните отпадъци в резултат от човешката дейност създават благоприятна среда за популацията на фитопланктона. А това съвсем не е безобидно. Когато фотосинтезира, фитопланктонът черпи кислород от водния слой, в който живеят риби, бентоси и миди. В Черно море богатото на кислород пространство е ограничено до дълбочина от 150 метра, а вследствие на цъфтежа на фитопланктон то става още по-малко, обяснява д-р Бекова. Според изследователката това може да доведе до драстично намаляване на рибната популация в морето.

Черноморските обитатели са изправени и пред друго сериозно предизвикателство - климатичните изменения. Сигурно сте забелязали, че напоследък цацата е по-малко и по-дребна. Това се дължи на по-топлата вода през зимата. "Колкото по-висока температура имаме, толкова по-рано се случва половото съзряване при рибите. А колкото по-малка е рибата, толкова по-некачествен материал дава тя за следващото поколение", казва д-р Бекова и обяснява, че затоплянето не позволява на междинния воден слой в Черно море да стане достатъчно студен и да спира сероводорода от дълбоките води да прониква нагоре при живите организми. Хидробиоложката предупреждава, че ако затоплянето продължи с бързи темпове, има голяма вероятност да се стигне до масова смърт при рибите.

Катаклизми в популациите на морската фауна предизвикват не само природните явления, но и безотговорната човешка дейност. Спомняте ли си кога за последен път сте яли черноморска скумрия? Вероятно е било много отдавна, защото този вид риба е един от безвъзвратно изгубените вследствие на свръхулов и силно замърсяване в Черно море.

Проблемът със замърсяването

Д-р Бекова отбелязва, че с въвеждането на регулации за овладяване на свръхулова в екосистемата постепенно започва да се установява баланс. Борбата със замърсяването обаче продължава. Изследователката разказва за изследване, в рамките на което нейни колеги са открили над 30 частици микропластмаса в рибата барбун и над 1000 частици в морския кефал. В тази връзка д-р Бекова обръща внимание на обезпокоителния факт, че по пътя на хранителната верига тези микрочастици достигат и до човека, а това представлява сериозен проблем. Затова ихтиоложката призовава всички хора и особено туристите по Черноморието да пазят морето и околната среда чисти. "Всеки човек обича да поддържа чистота в собствената си къща, а околната среда е нашата голяма къща. Колкото по-чиста я пазим, толкова по-добре ще се чувстваме ние самите", заключава тя.

Статията е публикувана в "Дойче веле"