Най-осезаемият резултат от първата година на третия президентски мандат на Владимир Путин, който се върна в Кремъл на 7 май 2012 г., е поставянето под контрол на опозицията: тя бе сметната за опасна след като мобилизира малко над сто хиляди протестиращи да излязат на улицата в цялата страна.

Тази мобилизация, приветствана в целия свят като раждането на гражданско общество в Русия, бе основана на обвинения в масови измами и фалшификации на партията на властта Единна Русия на парламентарните, а после и на президентските избори през 2012 г.

Недоволството взе невиждани мащаби след идването на власт на Путин - той бе президент от 2000 до 2008 г. , а след това премиер от 2008 до 2012 г., тъй като не можеше последователно да поеме трети президентски мандат.

Отговорът на Кремъл не закъсня: преследване, задържане, арести на опозиционери – неизвестни или водачи на движението.

Сега тридесетина демонстранти, участвали в акция срещу Путин през май 2012 г., завършила със сблъсъци с полицията, очакват да бъдат съдени и има опасност да получат до 10 г. колония за "участие в масови безредици".

Над двама водачи на опозицията – адвоката-борец срещу корупцията Алексей Навални и водача на Левия фронт Сергей Удалцов - също тегне заплахата за тежки присъди.

Срещу Навални сега върви дело за "злоупотреба със средства" и се водят още три следствия, за които може да получи присъда общо от над 20 г. затвор.

Сергей Удалцов е поставен от февруари под домашен арест в Москва със забрана да ползва телефон и интернет. Той е обвинен в участие в масови безредици и може да получи присъда до 10 г.

Дейността на неговото движение – Левия фронт - бе преустановена през април за срок от три месеца заради "нарушаване на закона за сдруженията".

Опозицията и заинтересованите критикуват процесите и политическите маневри, зад които стои Кремъл, като насочени към задушаване на всякакъв протест. И наистина днес протестното движение е в отлив.

Нищо не остана от протестите. Няма мобилизация в защитата на Навални – заявява политологът Маша Липман от Центъра Карнеги в Москва. Русия се превръща в полицейска държава. И тази тенденция ще се засилва, добавя тя.

Бившата руска дисидентка Людмила Алексеева казва: От началото на третия мандат на Путин сме свидетели на антиконституционен преврат.

Амнести интернешънъл и Хюман Райтс Уоч публикуваха през април много критични доклади за Русия.

Амнести писа за "лов на вещици" срещу опозицията, а Хюман Райст Уоч отбеляза, че гражданското общество в Русия е понесло най-тежките удари след разпадането на СССР през 1991 г.

Двете неправителствени организации изобличават също приемането на закони, ограничаващи свободите и кампанията срещу НПО, подкрепяни финансово от чужбина, които не се нравят на Кремъл.

Руските власти изискват от получаващите финансиране от чужбина НПО, които развиват политическа дейност - една мъглява формулировка – да се запишат в регистър като "чужди агенти" - нещо, което те отказват да направят.

Вероятно за да отговори на тези критики Путин подчерта миналата седмица в традиционното предаване "Въпроси и отговори" с участието на населението на страната, че в начина му на управление няма никакъв сталински елемент. Той обаче припомни, че страната се нуждае от ред и дисциплина.

Европейският съюз и САЩ разкритикуваха взетите срещу опозицията и НПО мерки, но според Маша Липман реакцията на западните ръководители не е впечатлила особено Кремъл.

Отношенията със САЩ са помрачени след идването на Путин в Кремъл повече от критиките за правата на човека, отколкото от разногласия по други теми като конфликта в Сирия.

В края на 2012 г. Москва забрани осиновяването на руски деца от американци в отговор на публикуването в САЩ на т.н. списък Магнитски, който поставя в черна графа руски представители, отговорни за смъртта в затвора през 2009 г. в Москва на адвоката Сергей Магнитски.

В момента руските власти се тревожат преди всичко за подготовката на Зимните олимпийски игри в Сочи през февруари 2014 г. - спортно събитие, предназначено да издигне престижа на страната, както и на други големи състезания като световното по атлетика през август в Москва.

Така се изтикват на втори план тревогите на икономистите, които отчитат забавяне на растежа в Русия и се опасяват от рецесия. Самият Путин също споменава за тревожни сигнали, забелязани в руската икономика. /АФП