Избрано 03.04.2023 19:28 Снимка: ДНЕС+
За две години партиите на „промяната“ изгубиха 220 хил. гласа, „Възраждане“ качиха 230 хил.
ГЕРБ са вдигнали изборните си резултати с над 70 хил. гласа, а БСП са с повече от 40 хил. избиратели пасив
Резултатите от парламентарните избори в неделя рисуват любопитна картина на развитието на електоралните нагласи в страната. Това бяха пети избори в рамките на две години и сравнение на вота на избирателя чертае интересни тенденции за цялостната ситуация.
Ако вземем за отправна точка изборите на 14 ноември 2021 г. и сравним числата с последните резултати, става ясно, че обединените сили на „промяната“ и ДБ губят общо около 220 хиляди гласа за периода. Те тръгват от 840 хил., преминават през 692 хил. на вота миналата година, за да финишират на около 620 хил. вчера. Именно ПП/ДБ са и най-големият губещ на гласове за последните 24 месеца.
Интересна подробност е, че преди създаването на коалицията, когато двете формации се явяваха един срещу друг на изборите, ПП бяха състояние на свободно падане по отношение на гласоподаватели. ДБ пък през 2022 г. бяха успели да привлека обратно част от загубения за сметка на промяната вот и очакванията бяха да качат резултат и на изборите на 2 април. Разбира се, не могат да се правят изводи каква част от комбинирания вот на двете формации на коя партия принадлежи. Ако се приеме обаче, че ДБ не са губили симпатизанти, тъй като нищо драматично с тяхно участие не се е случвало, може да се предположи, че електоралният им потенциал тази неделя е бил около 200 хил. гласа. Това би означавало, че не повече от 420 хил. от гласовете принадлежат на ПП, което значи около 16,8% реална електорална тежест.
Коалиционното управление очевидно е оставило тежък отпечатък и върху БСП. Партията на Корнелия Нинова продължава да се срива плавно и в неделя удари ново електорално дъно – едва 225 хил. гласа. Това е над 42 хил. или над 20% спад за 2 години.
Единственият бивш коалиционен партньор в кабинета Петков, който бележи някакъв ръст е ИТН. Именно партията на Слави Трифонов обяви, че слага край на „тази агония и този кабинет“. Партията изпадна от предишния парламент, но успява да постигне нещо изключително рядко в неделя – вдигна резултата си с над 7000 гласа и се връща в Народното събрание.
Без промяна са гласовете на ДПС, които разчитат на твърдия си електорат и напълно запазват електоралното си присъствие.
В другата крайност е ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов плавно си връща позиции и продължава да има стабилен положителен тренд. И при двата вота партията качва резултата си с по над 35 хил. гласа и общият ръст за двугодишен период е 71 хил. гласа.
Най-бързо обаче гласове трупат от „Възраждане“. Те стартираха на 127 хил. през 2021. На следващата година вече имаха близо 255 хил. гласа. На последният вот гласовете за тях са над 357 хил., което ръст с над 230 хил. нови избиратели.
Още по темата
CHF
|
1 | 2.12937 |
GBP
|
1 | 2.21098 |
RON
|
10 | 3.8462 |
TRY
|
100 | 3.96669 |
USD
|
1 | 1.67911 |
Последни новини
- 13:26 НСИ: За октомври 0,9% инфлация, а годишната е 5,3%
- 13:18 Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация
- 13:10 Експерти по почерка: "За кучето - кучешка смърт!" са реални думи на Сталин от писмо до Берия
- 13:03 Първи "Оскар" за Том Круз
- 12:56 Харизанов за "Лукойл": Изборът на шефа на НАП е добра гаранция за контрол на паричните потоци
- 12:48 Всеки момент може да пропадне първото училище във Варненско
- 12:41 5 са най-застрашените от наводнения курорти по морето
- 12:37 Вицепремиърът Дончев ще ръководи скринингов комитет, който ще решава на кого да продаде Лукойл