"Тази година, за първи път от встъпването в длъжност на Бил Клинтън през януари 1993 г., правителството на САЩ започва своята работа без оптимистичното намерение за цялостно прекрояване на отношенията с Русия. В същото време интересите на безразсъдния и лишен от стратегия ЕС почти не играят никаква роля роля за САЩ. "- пише на страниците на германското списание "Фокус" Томас Егер, ръководител на катедра "Международна и външна политика " в университета в Кьолн.

"През десетилетията в Сената и осемте години като вицепрезидент Джо Байдън успя да разбере, че максималистичните очаквания за подобряване на отношенията между Съединените щати и Русия са последвани от всеки път депресиращо отрезвяване. Затова новият американски президент, който се опитва да избегне грешките на своите предшественици, започва своя мандат без илюзии.

Последицата от това е намаляване на значението на политиката спрямо Русия, защото сега става въпрос преди всичко за поддържане под контрол на режим на сигурност това засяга и двете страни. Това беше документирано от разширяването на договора за контрол на оръжията СТАРТ III, който беше едно от първите действия на Байдън в президентството и все още е най-важното споразумение с руското правителство ", отбелязва политологът.

"Европейският съюз приветства удължаването на договора, но това беше потвърждение на политика, която се задоволява с постижимото и не преследва по-високи цели. Американската политика спрямо Русия вече няма особено значение, което има през последните десетилетия. Провокативна забележка на президента Барак Обама, че Русия е "регионална сила", ще се превърне в лайтмотив за администрацията на Байдън без никаква провокация ", смята авторът на статията.

Подкрепата на европейските съюзници, увеличаването на значението на Украйна и преразглеждането на политиките спрямо Иран и Турция са по-напред в списъка с приоритети. И като цяло, за правителството на Байдън, критерият за всички външнополитически мерки ще бъде постигането на вътрешнополитическите цели.

Това поставя страните в ЕС в затруднено положение. Всъщност само по няколко външнополитически въпроса той е разделен толкова, колкото и по въпроса как да се оценят руските интереси и развитие и каква позиция да заемат по отношение на източната си съседка.

Полша и балтийските държави виждат Русия като заплаха. Германия избягва такава категорична политическа позиция по отношение на Русия и се въздържа от активна стратегия за сътрудничество на фона на руските нарушения, прикривайки тази позиция с въображаеми икономически интереси. В същото време изразеното наскоро от президента на Германия мнение, че "Северен поток 2" е "последният мост" към Русия, открито компрометира преценката на канцлера Меркел, че "Северен поток 2" е изключително икономически проект.

Франция от времената на Дьо Гол вижда в лицето на Русия стратегически партньор - обаче "някога", "някак", "някак си" и "като цяло". Президентът Макрон не може да бъде по-конкретен, тъй като в момента той няма реалистична основа, посочва Томас Егер.

"В същото време ЕС е в сериозни конфликти с Русия в областта на политиката за сигурност", пише политологът, припомняйки руската дестабилизация на съседните на ЕС страни на изток, военната подкрепа на Русия за президента Асад в Сирия, военните намеса в Либия и целенасоченото елиминиране на хора в Обединеното кралство и Германия, кибер атаки и пропаганда. - (...) Всички тези действия на Русия открито противоречат на интересите на Европа и имат потенциал за ескалация на конфликти. "

"Вярно е, че пълната сигурност на Европейския съюз предполага предсказуеми, в най-добрия случай отношения на сътрудничество с Русия. Тези отношения обаче не могат да се формират двустранно, защото от една страна е експанзията на Кремъл, а от друга страна е слабият ЕС.

Дори страните от ЕС да знаят - те не знаят! - каква политика да водят по отношение на Русия, те не биха имали инструментите за нейното прилагане. Страните от ЕС не могат да предложат нищо освен своя пазар и капацитета на потребление от 448 милиона жителите, както и инвестиционния потенциал на техните компании. Това не създава потенциал за заплаха и дори ЕС няма способността да оказва политически натиск.

САЩ могат да сдържат Русия. (...) Но американската политика спрямо Русия е вероятно да бъде много по-малко енергична, отколкото биха искали държавите от ЕС.

Без американска подкрепа страните от ЕС ще се окажат на ръба на неспособността в своята политика спрямо Русия.

А Кремъл вече е забелязал тази тенденция./news.bg