На 25 ноември (когато заседава Националният съвет на СДС - б.р.)СДС постигна следните резултати:
1.Избегна сблъсък между групите, които в продължение на повече от месец искаха съответно порицаване на Иван Костов и отнемане на публичните знаци за влиянието му в СДС, респективно бламиране на Надежда Михайлова като председател на СДС поради отклонение от позициите на Иван Костов и негово връщане пряко или косвено в лидерската роля. И едната, и другата позиция бяха нереалистични и е похвално, че НС успя да ги тушира.
2.Показа, че въпреки словесните и личностни неразбирателства, не могат да се посочат съществени разлики между политиката, отстоявана от Иван Костов, Екатерина Михайлова и Надежда Михайлова. Същевременно очерталите се нови тенденции след първия тур на изборите, включително търсенето на партньорство с други отхвърляни до сега формации, бяха подкрепени еднозначно от всички, включително от Ив. Костов.
Това, независимо от напреженията във връзка с естествената за всяка демократична структура борба за лидерство, е база за бъдеща еднопосочност и кохерентност в действията на СДС.
Наред с тези положителни резултати е редно да се отбележат няколко сериозни въпроса, които останаха за решаване пред СДС.
Как да се формулира за какво се бори СДС?
Партия, която има широка и разнородна социална база, трябва да отчита две неизбежни обстоятелства.
а) В нея неизбежно ще има крила и идейни различия, каквито е имало винаги. Такива бяха:
- по отношение на реституцията: скептиците, умерените (чието становище в крайна сметка се възприе) и по-крайните, които гледаха на реституцията повече като лост за оттласкване на приватизацията;
- по повод валутния борд: привържениците още от края на 1996 г. и скептиците, които го възприеха едва към март 1997 г.;
- по повод конституционните правомощия на президента и в частност тези по чл.99 от Конституцията: привържениците на широкото или на рестриктивното им тълкуване;
- по повод създаването на партийната пирамида през 1997 г.: реформаторите (които централизираха партията) и консерваторите, които искаха запазване в партията във вида от март 1995 г. със зачитане на спонтанно създалите се в България форми на съхраняване на хората в нея.
б) За обединяването на разнопосочните тенденции съществена роля играе позицията на лидерите, които трябва да обявят общоприемлив дневен ред на партията към съответния момент. Ако той отговаря на дневния ред на обществото партиите печелят, иначе губят.
Най-автентичният начин да се намери този дневен ред е всеки лидер простичко да се запита: "Аз какво искам да дам на България?" Не да взема, а да дам. Не на СДС или на приятелите си, а на България. Партиите се създават не за да осигуряват блага на съмишлениците си, а за да дават на нацията посока, правила, перспективи и смисъл.
Ако лидерите дадат задоволителен отговор на въпроса: Какво искам да дам на България" хората ще могат да решат дали да ги следват или не. Защото ще знаят за какво се борят.
Какво да променим в структурата на СДС?
За всички е ясно, че спонтанно създадената през първата половина на 90-те години коалиция СДС не издържа и че връщане към нея е невъзможно и нелепо. Също така ясно е, че централизираната партия, създадена на 15 февруари 1997 г., не успя. Освен изборите през април 1997 г., които фактически бяха спечелени още с масовите демонстрации, продължили до 4 февруари, тази партия нито веднъж не успя да спечели избори: нито местните през 1999 г. (въпреки, че отчете победа, съпоставяйки ги неубедително с тези от 1995 г.), нито парламентарните и президентските през 2001 г., нито местните през 2003 г.
Самовглъбяването и затварянето в собствените нужди и проблеми и откъсването от реалната маса на седесарите са единственото разумно обяснение за отдръпването, разочарованието и пасивността на избирателите на СДС, ако вземем за съпоставка гласовете подадени за СДС през тежките моменти на 1994 и 1995 г. (Тези дати са подходящ ориентир, тъй като към тях хората, които очакваха бърза и щастлива развръзка на прехода вече се бяха отдръпнали от СДС.)
СДС трябва да си отговори на въпроса какво наистина иска да бъде:
партия с висока вътрешна организация, с пирамидална структура, способна да предава ясни и точни указания от горе на долу
или
обединение на съмишленици с широка и многообразна мрежа, относително хлабави организационни връзки и по-ниска способност да изпълнява заповеди.

---

Продължава тук...