Явор Станчев, Фейсбук

Големите мъже в тази държава свършиха. Останаха само актьори, които играят роли на мъже, докато прожекторите светят. А когато угаснат, зад кулисите започва едно шушкане, едно криене и накрая – паническо бягство към изхода.

Главният секретар на МВР Георги Кандев хвърли оставка. Направи го с трясък, с патос, с претенцията за морален катарзис. Написа едно ледено писмо, наплю правителството, разглоби уж сглобката и си тръгна с гордо вдигната глава. Поне така ни го представят.

„Край! Няма да подпирам престъпната ви фасада!“ – извика Кандев на раздяла. Силни думи. Мъжки думи. Думи, които би трябвало да тежат като олово.

Само че в тези думи няма олово. Има само въздух под налягане.

Цял живот сме гледали как професионалните ръководители в МВР се изкарват жертви на политическата конюнктура. Номерът с „принципите, които не мога да престъпя“, е толкова изтъркан, че вече дори не предизвиква прозявка.

Кандев ни се продава като най-смелия мъж в държавата. Генералът, който не коленичи пред мафията. Човекът с трийсет години вярна служба на закона, който не дава на мутрите в бели якички да му дърпат конците.

Ако това е вярно, господин генерал-комисар, защо бягате?

Истинският мъж, истинският полицай, който е видял всичко в тази разтерзана страна, не хвърля кърпата на ринга, за да пише патетични писма от безопасно разстояние.

Когато си на върха на най-мощното силово ведомство и твърдиш, че зад кулисите те принуждават да мълчиш за купуване на гласове и престъпни схеми, ти не си събираш багажа. Ти не бягаш. Ти излизаш пред камерите и заковаваш кукловодите на позорния стълб. С имена. С дати. С факти. Със СРС-та, ако щете.

Сега е времето, господин Кандев! Излезте и кажете: Кой? Кога? Какво ви нареди? И най-важното – срещу какво?

Всичко останало са празни приказки за наивници. Тези полунамеци, това кокетничене с истината и театралното „аз си тръгвам, защото съм много чист“ не са почеркът на Супермен.

Това е поведение на уплашен човек. На дълбоко уплашен човек с пречупен гръбнак. На човек, който е бил част от същата тази фасада, която сега плюе, но изведнъж е разбрал, че пиесата е свършила и за него няма роля в следващото действие.

От какво се уплашихте, господин генерале?

Да не би от това, че утре, когато новите метли започнат да метат, ще лъснат тайните пазарлъци за назначенията в Благоевград и по другите горещи точки?

Да не би да се уплашихте, че вашите хора в Областната дирекция, които до вчера ви се кълняха във вярност, първи ще се отрекат от вас, за да спасят кожите си? Те вече го правят.

Системата не търпи празни пространства и още по-малко търпи бивши началници. Вашите назначения днес са в шок – едни напускат, други панически си търсят нови покровители. Това ли е наследството на „най-смелия“?

В МВР винаги е имало едно златно правило – силните оцеляват, защото знаят кога да говорят и кога да мълчат, но никога не се правят на огорчени девици. Тошо Тошев навремето пишеше, че властта е като силно лекарство – в малки дози лекува, в големи – убива, а когато ти я вземат внезапно, започва брутална абстиненция. Кандев в момента изживява точно тази абстиненция. Опитът му да се превърне в политически мъченик е жалък.

Ако имаш чест, не бягаш под сурдинка. Хвърляш картите на масата и играеш ва банк. Кажи кой поиска главата ти, Кандев! Кои са мутрите в бели якички? Ако замълчиш и се скриеш в пенсионерското спокойствие, значи си бил просто поредният бутафорен герой.

Един уплашен чиновник с пагони, който си тръгва, за да не го изгонят с шутове. А държавата си има достатъчно артисти. Имаме нужда от мъже. Но тях ги няма в МВР.